Средновековна крепост Родостица

Overview

Родостица е средновековна крепост, която се намира в местността Балък дере, разположена в близост до самата р. Арда. Проучванията се осъществяват бавно, тъй като теренът е доста труден и има много културни пластове. Северната стена е запазена в насип, а южната е запазена на места до 6 м. Предполага се, че е част от поредицата от крепости разположени край р. Арда. От тук още в Древността преминавала една от пътните артерии водеща от Одринското поле към Родопите. Най-вероятно крепостта е създадена още през ІV век във връзка с преместването на столицата на Римската империя в Константинопол. Ранните открити монети датират от ІV век, като от този период са намерени върхове на стрели, битова керамика, фрагменти от глинени лампи. Крепостта е играла важна роля и през Късноантичната епоха, тя е част от т.нар. Лимес, построен от император Юстиниян ІІ (527 – 565 г.) за защита на византийската империя от варварските нападения, станали ежедневие през епохата на Великото преселение на народите. Крепостта е разположена приблизително на 10 декара площ.

В самата крепост при разкопките е установен голям пожар,

който датира в края на VІ и началото на VІІ век, когато славяни превземат тези крепости и Балканския полуостров се славянизира. В огромните пожари, оставени от варварите, археолозите откриха множество предмети на бита, като водещо място сред тях заемат риболовните принадлежности. Пожарът прекъсва дейността на крепостта и сградите са преустроени в други.
Най-интересната находка свързана с българската история, откриването на една старобългарска бронзова коланна апликация и един оловен накрайник, датирани от Х век. Открита е и една бронзова кадилница от VІ век. Друг период, застъпен в културните пластове, е ХІ век, когато на място се оформя голям некропол. В него при разкопките са открити гривни, пръстени, стъклени гердани. Открита е и колективна монетна находка от 193 монети и комплект от теглилки, които говорят за водения стоков обмен и търговията в тази крепост.
Ключовото географско положение на Родостица, опре-деля ролята на буфер между България и Византия. Сведенията сочат, че българите след IX век все по-често нахлуват в Тракия и владеят крепостта. Доказателство за това са имено откритите старобългарски коланни апликации и звънчета. В извора на Жофроа дьо ла Вилардуен, участник в ІV Кръстоносен поход, се твърди, че в тази крепост през 1206 г. се укрива Калоян, пренощувайки в крепостта, за да избегне една засада, която му устройват кръстоносците.
Трудно е да се установи етническия състав на населението в крепостта като се има в предвид, че крепостите и особено в Ю. България един месец са били български а друг месец византийски.