Защитена местност Нощувка на малък корморан -Димитровград

Overview

Нова защитена местност бе обявена на територията на регионалната екоинспекция в Хасково. Това е „Нощувка на малък корморан  – Димитровград”, в землището на град Димитровград и село Радиево, с обща площ 1 282 дка.  

В границите на новата защитена местност влизат запазени остатъци от заливни крайречни гори по поречието на Марица. Те са важно местообитание, място за почивка и струпване по време на миграция на малкия корморан. 

В защитената територия могат да бъдат наблюдавани и други интересни и защитени видове като ушат гмурец, голям воден бик, късопръст ястреб, сокол орко, синявица и други. Новата защитена местност се обитава и от още един световнозастрашен вид – видрата.

Малкият Корморан (Phalacrocorax pygmeus) известен още като малка дяволица е един от трите вида корморани, срещащи се в България. На големина е колкото врана, с лъскаво чернокафяво оперение. Видът е тясно свързан с различни по характер водоеми като избягва само бързотечащи води. Гнезди колониално, обикновено гнездата му са разположени сред колониите от чапли и други водолюбиви птици. Гнездата могат да са разположени, както в тръстикови масиви, така и на дървета. Когато птиците не са безпокоени, от гнездата излитат по 3-4 малки. Малкият Корморан се храни с дребна риба и други дребни водни организми, включително и безгръбначни. В България освен през гнездовия период се среща и в периода на миграция и през зимата, когато е най-многоброен. С най-голяма численост са местата за зимуване край Черноморското крайбрежие, а зимната нощувка на вида в границите на защитената местност е най-голямата по поречието на р. Марица и за цялата Тракийска низина – 2 500 екземпляра . Тук птиците могат да бъдат наблюдавани от края на септември, когато пристигат, до края на март – началото на април, когато отлитат към местата за гнездене. През деня птиците прекарват разпръснати на малки групички по различни водоеми на значително разстояние от мястото на нощувката, като се хранят или почиват. Придвижват се отново към нощувката около два часа преди смрачаване и могат да бъдат наблюдавани в района на защитената местност малко преди стъмване. Птиците са силно консервативни по отношение на местата за нощуване и едни и същи нощувки при липса на безпокойство се използват много години, макар числеността в тях да се променя.

Малкият корморан е сред видовете, най-силно застрашени от окончателно изчезване, поради което видът е включен в списъка на Световно застрашените видове като „полузастрашен“ (Collar et ai., 1994). На европейско ниво е отнесен към категорията „уязвим“ (Tucker & Heath, 1994). Факторите, които влияят негативно върху вида са пресушаване и влошаване качествата на влажните зони, бракониерски и планови изсичания на дървесната растителност в местообитанията на малкия корморан, безпокоене, пряко преследване и отстрел на птиците от бракониери и в рибовъдните стопанства. Ето защо още една форма за опазване на вида е териториалната защита на местообитанията му