Рождество на Пресвета Богородица -Елена

Overview

Третата еленска светиня- храмът “Рождество на Пресвета Богородица” има сродна съдба със старата църква “Свети Никола” и е свързана с историческия път на града.

Построен е параклис в 1812 година под ръководството на хаджи Юрдан Брадата, на място подарено от тримата братя хаджи Панайот, хаджи Юрдан Брадата и хаджи Димитър Разсуканов. И за него е донесено в Търново, че се строи тайно и без султански ферман. Подобно на хаджи Иван Кисьов и хаджи Юрдан Брадата маскирал строежа за проверката, като наредил да поставят в параклиса ясли и вързал коне, за да изглежда на конюшня.

Параклисът с изградените до него килии е служил в началото за девически манастир, в който по предание съпругата на хаджи Юрдан Брадата след обесването му, постъпила монахиня.

С иконата на хаджи Юрдан Брадата донесена от Божи гроб са се клели съзаклятниците от Велчовата завера в храма на Плаковския манастир река “Свети Илия”.

Не издържали плетените стени на параклиса “Рождество на Пресвета Богородица” на огнената стихия на 20 юли 1859 година и започнало строителство на нова църква, завършена в 1865 година. Градил я младият тревненски майстор Кольо Петков, ученик на Кольо Фичето. На другата година към храма, в построените две стаи се открива девическо училище, което работи до 1894 година.

В паметния 22 ноември 1877 година в едно от кръвопролитните сражения на руско-турската война, при опожаряването на града, поробителят не пощадил иконостаса и превърнал храма в склад за жито. Еленчани при завръщането си от “бягането” спасили запаленото с барут жито, от което получили по крина за настъпващата зима.

Скъпоценна реликва от църквата е нарисуваната по молба на еленчани икона от Станислав Доспевски на светите равноапостоли и славянобългарски учители Кирил и Методий през 1866 година, озаглавена “Просветители Българский”. Иконата престояла в храма 15 година е подарена на народното училище и сега се съхранява в Даскалоливницата. Тя има дълбоко символично съдържание. Светите братя са с чашата за причастие и с евангелския призив се обръщат: “пийте от нея, сия ест кров”. Силата е в Словото- причастие за българите, а над главите им грее слънце с десет лъча- символ на науката.