Исторически музей- Димитровград

Overview

Създаден през 1951 г. като първия музей на социалистическото строителство.Отдел „Археология” на Исторически музей Димитровград е създаден през 2009 г. Във фонда му се съхраняват артефакти от археологическите обекти в град Меричлери и селата Крум, Сталево, Ябълково, Великан, Крепост, Воден, Каснаково и др, от Димитровградска община.. Сред по-интересните експонати са неолитния скелет от м. Кар дере с. Крум, мраморна глава на Афродита, мраморно стъпало в сандал и капители от „Светилище на нимфите и Афродита” с. Каснаково, изображения на каменни плочи на тракийския конник, както и стъклени чаши - потири и бронзови окачалки за кандилница от църквата в с. Крепост, позлатена фибула от м.Хисаря с. Сталево, средновековен пръстен печат с изображението на лъв от м. Кремлъка, с. Крум и др.

Отдел „Етнография” при Исторически музей – Димитровград е създаден през през 1998 г. Фондът на отдела разполага с колекция от оръдия на труда, съдове, тъкани и облекло, накити и църковна утвар, отразяващи традиционния бит на населението от Димитровградска община.

Заедно с това в него се събират и съхраняват предмети, свързани с градския бит от 50-те и 60-те години на ХХ в., когато се налага т. нар.социалистическият начин на живот.

В отдел «Художествен» се съхраняват над 2250 произведения от близо 400 художници, обособени в разделите: Живопис, Графика, Скулптура, Съвременно изкуство и Театрален плакат. Заедно с творбите на бележити български майстори, в колекцията му са намерили място произведения на художници, свързали творческия си път с Димитровград. Такива са колекциите от учителя-художник - Асен Крайшников (1911-1987) и колекцията от 35 картини на Петко Чурчулиев (1942-1995), оставили трайна следа в художествения живот на Димитровград.

В него се съхранява значима колекция сценични плакати; картини от участниците в Пленерите по живопис, творби от Симпозиума за съвременно изкуство «В собствен контекст` Димитровград» и от програмата «Имена на 90-те».

Част от фонда е първото произведение на българското концептуално изкуство - „Сандъче-картотека” на Недко Солаков, постъпило в общинската галерия през далечната 1988 г., както и постер с автограф от Христо Явашев (Кристо).

Фондът на отдел „Нова и най-нова история” наброява 38 000 музейни единици. Тук се съхраняват вещи, фотографии и документи свързани с историята на селищата, образували днешен Димитровград, оригинални документи за създаването и изграждането на града - писма, протоколи, архитектурни планове, снимки и вещи от бригадирското движение.

В отделни раздели са събрани експонати, които проследяват общественото и икономическото развитие района преди създаването на Димитровград (от края на ХІХ до средата на ХХ век), както и промишлеността, селското стопанство, просветата, културният и обществено-политически живот на Димитровград от неговото създаване до наши дни. Значителен е броят на документите и вещите, проследяващи изграждането и развитието на големите промишлени предпрития – АТЗ „Сталин”, по-късно Химически комбинат-Димитровград, СМЕК „Марбас”, ЦЗ „Вулкан” и др. Оригинална и интересна е колекцията от материали, свързани с дейността на Димитровград в Световната федерация на побратимените градове. Запазен е личният архив на Петър Йорданов, бивш кмет на Димитровград, делегат на Учредителния конгрес и член на Изпълнителното бюро на Федерацията. Интерес представляват Албумът със снимки на градоустройствения план на Димитровград от 1950 г., Почетната книга на ДКМС, документи, свързани с изграждането на Димитровград, знамена на предприятия и учреждения, награди на герои на труда, агитационни материали, спортни отличия и пр.

Най-многобройна, предвид профилирането на музея до 1998 г., е колекцията за бригадирското движение в България 1945-1989 г. Съхранени са бригадирски униформи, знамена, значки, награди, писма, бригадирски вестници и бюлетини, инструментариум, снимки, спомени, документи. Голяма е стойността на личният архив на бригадирския командир Пенчо Кубадински. Част от фонда е и документация на Централния брагадирски щаб за бригадирското движение за периода от 60-те до края на 80-те год. на ХХ век.