Къща-музей Любен Каравелов

Overview

Къщата музей на писателя Любен Каравелов в Копривщица е интересен архитектурен ансамбъл от три сгради, разположени в малък двор. Състои се от зимна къща, лятна къща и стопанска сграда.

Къщите са изграждани в продължение на 25 години. Най-стара е зимната къща, построена през 1810 година. Тя е една от най-старите постройки, запазени до днес в Копривщица. В нея са родени братята Любен и Петко Каравелови. В зимната къща е уредена битова експозиция, разкриваща обстановката, в която са родени и отраснали двамата велики българи.

Към зимната къща през 1820 година е издигната стопанската сграда, служила за склад и сушилня на кожи, вълна, луканки и суджуци, с които е търгувал бащата – Стойчо Каравела. Днес като музеен експонат на двора може да се види коритото от борово дърво, в което домакините замесвали каймата за колбасите. В стопанската сграда днес е поместена документална експозиция, проследяваща живота и делото на Любен Каравелов, който се ражда на 7 ноември 1834 година. Любен Каравелов остава в историята като публицист, журналист, революционер и писател. Доживял щастието да види България свободна, той умира на 21 януари 1979 година.

Последна през 1835 година е построена лятната къща. Представлява двуетажна постройка с голям чардак, ползвана от семейството в топлите летни дни и за посрещане на гости. В лятната къща е подредена експозиция, посветена на делото на по-малкия брат – Петко Каравелов, роден през 1843 година. Неговата дъщеря е съпругата на Пейо Яворов – Лора Каравелова. Петко Каравелов остава в историята като политик. Благодарение на качествата си се утвърждава като един от първостроителите на новата българска държава. Той е председател на Окръжния губернски съвет в Търново, народен представител в Учредителното събрание, министър на финансите и три пъти министър-председател. Ценен експонат в тази зала е бюрото на министър-председателя Петко Каравелов.

Интересен експонат в музея е печатарската машина на Любен Каравелов, закупена от него през 1871 година от Сръбската държавна печатница. На тази машина освен революционни вестници, след Освобождението е отпечатана Търновската конституция.