Еленски манастир „Свети Илия”

Overview

Еленският манастир „Свети Илия”представлява руини на унищожен от турците укрепен манастирски комплекс с внушителна ранно християнска базилика и крепост. Състои се от самия храм, манастирски постройки и заобикалящите ги крепостни стени. Комплексът се намира на около 3.5 км. североизточно от град Пирдоп и 3км западно от село Антон. Местността и реката, която протича през нея, се наричат "Еленско" и "Еленска река" и оттам идва и името на манастира. Мястото е било  древно тракийско светилище на племето великокойлалети. Името на местността също  се свързва с  тракийска легенда, според която  в този район е дошъл   елен от Стара планина и принасянето му в жертва от местното население на определен ден от годината.По архитектурни данни базиликата е от типа укрепени храмове. Църквата се намира в източната част на неголям двор, ограден с дебели крепостни стени и 4 броя четириъгълни кули. Построена е в края на V век и по време на управлението на император Юстиниан Велики (527 - 565 г). Базиликата попада в пределите на българската държава през 705 година по времето на кан Тервел.

В годините на Втората българска държава Еленската църква е активно работещо книжовно средище. Известен паметник от тази епоха е Пирдопският апостол - среднобългарски паметник от началото на XIII в., за който има запазено предание, че е намерен през XIX в. укрит в ниша в самата църква.
Църквата е била действаща до  1700 г.Според предания,при един поход на османски войски в района живеещите в близкото село Лъджене мюсюлмани наклеветили монасите от манастира, че не се подчиняват и се подиграват на жителите на селото. Тогава църквата е обстрелвана с топове и опожарена по заповед на предводителя на войските Яхия паша.

Първите  проучвания на църквата са правени от местни учители към началото на 90-те години на XIX в. Извършени некомпетентно, те наложили осъществяването на специализирани археологически разкопки на храма и крепостта, които извършва  проф. Петър Мутафчиев през 1913 г. Именно  той разкрива паметника до сегашното му състояние.

Днес някои части от манастира са реставрирани, но като цяло комплексът представлява само руини. Обектът е включен в списъка на ЮНЕСКО за защитени паметници на културата.