Екопътека Бели Искър - Национален парк Рила

Overview

Еко-пътека Бели Искър се намира на 70 км от София и на 9 км от Самоков в Национален парк Рила.Пътеката е създадена през 2003 г  и дава възможност да се видят интересни каменни и скални образования, вековни гори и богато биологично разнообразие.Маршрутът е лесно достъпен,започва от края на село Бели Искър, минава през  дефилето на река Бели Искър над Самоков, в покрайнините на Национален парк Рила.Дължината на пътеката  е 7.5км,  денивелацията е малка – 300м  и се изминава за около 3.5час.Цялата еко-пътека е маркирана с лентова маркировка със синя боя.По маршрута  има изградени места за отдих и няколко моста – осем големи и пет малки, като всеки има различно име:Синия вир, Изгрев, Двата камъка, Тис, Дългия, Бор, Арамлия и Суларо. На четвърти мост има табелка „ Тис”, защото там се среща този рядък и ценен вид, наричан от местните хора чудноватото дърво. Близо до  първия мост се намира местността Орлови скали, с най-висока точка връх Соколец (н.в. 2021м). От дясната страна ( на изток) на Долината на Бели Искър могат да се видят и някои от притоците на реката – всеки дал името на малка долина в района – Пъструмски дол, Еремин дол, Долен сухар, Горен сухар. След мост №6 се намират  скалните местности – Самоковище и Виднище.

Между мост №7 и мост №8 има заслон, оборудван с пейки за сядане и е изградено място за отдих. Обособени са още пет места за кратка почивка на посетителите, с поставени  маси и пейки. Това са  Езерото, Камъка, Средорек, Здравец, Къщата. На подходящи места между мостовете са изградениинформационни табели, които разказват за съответната местност, както и за  природните елементи, които могат да се видят  по пътеката - водата, скалите, животните и растенията.

Напускайки екопътеката на последния мост над реката се пресича асфалтовия път и пътеката преминава в гората в ляво от пътя и реката. Там изкачвайки се по стълби се стига до така наречената „Погледна площадка“, от където всеки от високо може да се порадва на живописката река, на стръмните каменисти склонове, покрити със стари иголистни гори. Посетителите на парка я наричат  „наблюдателна площадка“ – високо място от където се вижда голяма част от долината на реката.

Планинският маршрут е подходящ за хора без опит с ходенето в планината, както за летен, така и за зимен туризъм на територията на Национален парк „Рила”.