Административен център на Средновековната област Ахридос

Overview

През VI век по средното течение на река Арда се заселват словени/славяни и българи. Днес личат следи от миналото – на траките, на Източната римска империя, на Първото и Второто българско царство. Заселниците през IV-VI век установяват своите традиции, език и бит, като заимстват и културата на завареното местно население. Когато се образува българската държава, този край все още остава в пределите на Източната римска империя. По времето на кан Пресиян към 847 г. той влиза в пределите на българската държава. За първообраз на Кърджали се приема съществувалото през IX – XIV век на територията на днешния град селище и крепостта Вишеград (наричан и Горна крепост) до квартал Горна гледка над язовир „Студен кладенец“, които имат общи белези с материалната култура на старите български градове Плиска, Преслав, Търново, Месемврия и пр. Тя е охранявала разклонение на пътя от Адрианопол до Филипопол към вътрешността на Родопите по долината на река Върбица. Добре защитената Средновековна крепост (цитадела) с наблюдателни, отбранителни и жилищни функции, е възможно да е използвана и от управителя на средновековната област Ахрида. Днес запазените ѝ стени са високи до 8 m. Тя е в пряка визуална връзка с близката Шеста крепост, която е на хълма отсреща, високо над левия бряг на Арда (586.7 м). От своя страна тя понякога бива отъждествявана с познатата от исторически източници крепост МънякМоняк (Moniac), където е имало лагер на Анри, брат на Балдуин I, регент на Романя – Латинската империя. Вероятно още в крепостта Мъняк/Моняк през август 1206 г., поради потвърдената смърт на Балдуин I в Търново, е посочен Анри да наследи на трона Балдуин I и да стане вторият император на Латинската империя. По-нагоре по течението, на десния бряг на Арда се е откроява и забележителният раннохристиянски ансамбъл с черква Свети Йоан Предтеча, основан през късната античност и развит до определен тип манастирски комплекс през IX-XIV век, когато манастирската крепост е възможно да е станала и епископско средище. Наличието на обширно средновековно гробище в пределите на крепостта на Свети Йоан Предтеча и извън нея, което е възможно да е предшествало строителството на Кърджалийския манастир и което по своя характер е обичайно градско гробище на много поколения и възрасти с различно социално положение, води до обоснованото заключение, че гробището е обслужвало късноантичен и средновековен град с още по-старинни корени на високия десен бряг на Арда, близо до черковния комплекс (ст.н.с. Екатерина Манова, проф. д-р Стамен Михайлови др.). Поради важното си стратегическо и стопанско значение Източните Родопи са били непрекъснато подлагани на вражески нашествия. Цар Калоян към 1199 г. освобождава областта от ромейско владичество и тя става един от изходните райони в походите на българите срещу превзелите Константинопол латински военни сили, разгромени от царя в 1205 г. при Одрин. Цялата област на река Арда, вкл. земите на дн. Кърджали, е в пределите на Българската държава и под контрола на Цар Калоян, както личи от картата „Българската държава в края на XII и началото на ХIII век“ в многотомната История на България – том 3: Втора българска държава, с. 387, (Ст.н.с. Петър Коледаров). Отзвук от битките на рицарите от IV кръстоносен поход, както и от действията на владетелите и бароните на Романя – Латинската империя, достига до мястото, където днес е Кърджали, но какви са точните историко-топографски данни още не може да се смята за установено. Съгласно пестеливия разказ на Жофроа дьо Вилардуен, на 4 септември 1207 година латинският крал на Солун Бонифаций Монфератски, по препоръка от местните гърци от околностите на Мосинопол (дн. Гюмюрджина), навлиза с малка конница на цял ден път в планината откъм юг над града. Местните български защитници устройват засада и побеждават латинските рицари по пътя им обратно, а главата на Бонифаций била изпратена на цар Калоян. След убийството на цар Калоян под стените на Солун (октомври 1207 година) областта се управлява от деспот Слав, а при цар Иван Асен II е отново централно подчинена. След 1246 г., когато умира цар Коломан Асен, Източната римска империя установява кратковременен контрол тук, в 1254 година цар Михаил Асен отхвърля ромеите. Летописецът Георги Акрополит пише: „Жителите, които бяха българи, се отърваваха от ярема на чуждоезичните и преминаваха към своите.“ После ромеите отново се връщат, при цар Kонстатин Асен – Тих районът отново е в България, после пак ромейски, накрая Цар Иван Александър възстановява контрола си в областта в 1343 г. В XIV век защитник на местното население от постоянно враждуващите български и ромейски феодали е възпетият от народа български феодален владетел в Родопите и в Беломорска Тракия Момчил, който владее земите от Бяло море дотук. Неговото име е свързано и с първата съпротива на българите-родопчани срещу нашествието на нахлуващите от Мала Азия турски орди.