Средновековна църква "Св. Богородица" - село Миланово

Преглед

Средновековната църква "Рождество Богородично" се намира в махалата Старо село, на около 2 км източно от центъра на село Миланово. Разположена в живописна местност, в която е било разположено селището предшественик на днешното Миланово. До мястото води добър черен път, достъпен за леки коли.

Според възпоменателен надпис, разположен на западната стена над входа отвътре, черквата е изградена през 1492 г. Надписът е открит от писателят Димитър Николов, роден в с. Озирово, който го преписва такъв, какъвто е оцелял, превежда го и го публикува в “Църковен вестник”, бр. 6 от 1940 г. в статията “Едно старо светилище”. Впоследствие надписът претърпява още поражения, за да остане във вида, който виждаме днес.

Сведения за времето на изграждане на черквата откриваме и в народната памет. В “Историческо описание на с. Осиково [старото име на Миланово]” от 1927 г. се казва, че „... църквата е построена, когато къщите били нараснали на 10-12”. В “История на с. Миланово”от 1973 г., позовавайки се на данни на Петър Гьонков Ханджийски, кмет на селото около 1902 г., се твърди, че църквата е изградена преди около 500 години. По-нататък в историята се посочва, че това се случило поради натиска на турския поробител. В следващите столетия храмът е бил изоставен, но през 1865 г. е възстановен и осветен. Местните предания разказват и, че храмът е построен на най-слънчевото място, а именно – на място, огряно през целия ден от изгрева до залеза на слънцето.
Потвърждение за наличие на старинен храм, вероятно за тук разглеждания, намираме в османските данъчни документи: в муфассал регистър (описва живеещите войнуци в селото) за периода 1515 – 1520 г. сред имената на данъкоплатците присъстват и тези на поп Радивой и поп Радул; в същия опис от 1541 – 1542 г. се споменават поп Беро и поп Пейо, а през 1566 – 1574 г. - поп Дойно. Това е явно доказателство, че в онези далечни времена на робството в селото е имало християнски храм (вероятно не един, ако се има предвид наличието на множество топоними с християнска обвързаност и оброчища) и са се извършвали богослужения – лъчи светлина на живеещия в мрак угнетен планинец.
Според предание в дворното място пред черквата, което в наше време е поляна, се е намирало първоначално гробището на селото и по-късно, също много отдавна, е изместено там, където е сега старото гробище. Гробовете и гробни места са били подредени по фамилии. На празници като Гергьовден, Петковден и др. хората се подреждали по фамилии в двора пред черквата така, както по фамилии е било подредено и гробището. След трагична катастрофа и гибелта на 15 души от с. Миланово през 1968 г. гробището от Старото село е преместено на местността „Църквище“, където е и днес, без да се спазва традиционният ред и подредба по родове и фамилии. В днешно време при старата черква в Старото село се прави събор с курбан, църковна служба и водосвет за здраве.
Храмът в Старо село е имал камбана, която е била закупена по време на кметуването на споменатия Петър Гьонков Ханджийски, т.е. около 1902 г. За целта кметът събрал от хората бакър и за сметка на събраното количество, майстор изработил камбаната. Старите, които живели в Старо село, знаят и помнят какъв невероятен звук e притежавала тази камбана. Последната е била открадната и след това е подхвърлена  друга  покрай шосето за село Дружево.

Църквата не се използва за целите си след смъртта на свещеник Симеон Коцов Рагьов през 1984 г. Многократно е ограбвана и осквернявана. За щастие част от оцелелите икони се пазят и днес от дългогодишния църковен настоятел Александър Цветков Алексов от с. Миланово.

В архитектурно отношение църквата е еднокорабна и едноапсидна, с полуцилиндричен каменен свод. В североизточния ъгъл на олтара ѝ са вградени каноничните ниша и умивалня. Градежът на сградата е от ломени камъни споени с хоросан. Покривът е двускатен, покрит с каменни плочи. До западната фасада от двете страни на входа е иззидана каменна пейка за сядане на поклонниците. Над входа има патронна ниша, в която изображението е закрито от много по-късно положена мазилка.

Цялата църква отвътре е била изписана със стенописи. Днес от тях има запазени отделни фрагменти, като не малка част са били съхранени под по-късни мазилки. В апсидата е сравнително добре запазено изображението на Богородица Ширшая Небес с медальон върху гърдите ѝ на Христос – Емануил, а от двете ѝ страни - двама архангели. Отдолу е поместен фриз с медальони на светци, а под тях църковните отци, които са доста увредени и малко е останало от тях. На южната стена има фрагмент от изображение на светец (зад трона) и библейска сцена (до западната стена). На западната стена освен възпоменателния надпис са оцелели една силно повредена сцена (в ляво от унищоженото "Успение Богородично") и почти неузнаваемите изображения на Св.Св.Константин и Елена (северно от вратата). На северната стена са останали само частици от стенопис, разрушени от влагата и мухъла през годините. На зенита на свода (в западната част) е сравнително добре запазено изображение на Богородица. Най-добре запазените стенописи заемат един участък от свода (над южната стена), долепен до западната стена. Там се намира едно чудесно изпълнение на "Тайната вечеря".
Иконостасът е обикновен – дъсчен, сравнително късно изработен (втората половина на XIX в.). За интериорното оформление допринася и владишкият трон, долепен до южната стена.
Църквата е художествен паметник на културата от национално значение.