Осеновлашки манастир „Рождество Богородично“

Преглед

Осеновлашкият манастир „Рождество Богородично“ („Света Богородица“), известен и като „Седемте престола“, e действащ православен мъжки манастир в Софийската епархия на Българската православна църква, намиращ се в Стара планина, край село Еленов дол, община Своге, Софийска област, близо до границата с Врачанска област.

Манастирските сгради обхващат: църква, камбанария, триетажна битова сграда (килийно училище) и двуетажна битова сграда с монашески килии и магерница. Особена историческа и архитектурна стойност представлява старинната манастирска църква „Рождество Богородично“. В нея под общ покрив са вградени 7 по-малки църкви (престола), откъдето е произлязло наименованието „Седемте престола“.

Според предания манастирът е издигнат по време на Втората българска държава 12 – 14 век. Със сигурност манастирът е съществувал през 16 в.  Легенда говори, че цар Петър Делян (Петър II, 11 век) е починал в манастира, който временно е бил и столица на България. Пръв игумен на светата обител е станал братът на българския владетел.

Манастирът е по-известен с неофициалното си име „Седемте престола“ заради своята уникална църква. Предание разказва, че 7 боляри създали 7 селища в близост до манастира – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В църквата има 7 престола – специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради.

Северно от него има градище и останки от крепост. Местните хора я наричат Латинското кале, малко останки от което (части от каменна стена) и днес могат да се видят, след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки.

Друго предание говори, че в турско манастирът бил разрушен и опожарен. Вълчан събрал войводите. Решили да вдигнат манастира. Войводите били седем: Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър. В тяхна чест църквата била направена със седем престола. Вълчан намислил всичко, за да скрие входа за подземието на калето. Там в подземието имало римско съкровище.

В манастира е пребивавал и служил литургия и Св. Софроний Врачански, епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез е попадал манастирът тогава. Манастирът е бил любимо място за поклонение на българския класик Иван Вазов, който е написал за него стихотворението „Клепалото бие“. Сред забележителностите на манастира е гробът на известния български детски писател Змей Горянин (1905 – 1958 г.) в двора зад църквата.

Сегашният манастир е оформен при възстановяване през 1970 г. Към манастира през 1848 г. е изградено килийно училище. Манастирът е бил духовен и религиозен център с особено значение за развитието на околните селища по времето на османската власт.