Празник на розата и розобера

Преглед

Празникът на розата в чест на българската маслодайна роза е официалният празник на градовете Казанлък, Карлово, Гурково, Павел баня и Стрелча.

През 1903 г. гражданите на Казанлък за първи път организирали Празник на розата. Той бил посветен освен на красотата и цветята, така също и на милосърдието. Организирани били богати изложби с рози и цветя, излети до Шипченския манастир, продавали се специално издадени картички с изгледи от Розовата долина на тема – розобер, традиционно производство на розово масло и др. Събирали се средства за бедни семейства, стари хора, сираци и за болните от туберкулоза. /Виж: Косьо Зарев, „Българското розопроизводство и традиционната култура“, Казанлък, 2008 г.

Ново развитие Празникът на розата в Казанлък получава през 30 те години на ХХ в. С пускането в действие на подбалканската линия по време на Празника на розата били композирани специални влакове за посещение на Розовата долина. Издавали се специални билети с намаление които приканвали гражданите от различни краища на България да посетят Розовата долина по време на розобера, за да усетят ненадминатия аромат на рози. Милосърдието отново била главна цел на организаторите на празника на розата. Определени суми са били предоставяни за издръжка на казанлъшки деца в софийски учебни заведения.

Възстановяването на Празника на розата в Казанлък става през 1966 г. като за целта е избран специален организационен комитет: Цвятко Цветков – началник отдел „Култура и изкуство“, проф. Васил Стайков – директор на опитна станция по маслодайната роза, Беньо Бечев – директор на фабрика „Българска роза“, Димо Мартинов, Гергана Цанова – директор на музей „Искра“ и Минчо Минчев, оглавен от заместник кмета на Казанлък Пано Козарев. Създадени са комисии по озеленяване, реклама, по финансите, търговската и организационната част, културни и спортни прояви.

През 1967 г. в Казанлък се организира първия национален празник на розата в който участват розопроизводители от Старозагорски и Пловдивски окръзи.

През 1969 г. актьорът Жоро Николов – ръководител на сатиричния театър при читалище „Искра“ – Казанлък въвежда в сценария си карнавалното шествие „Весел Казанлък предвождано от колесницата на Севт ІІІ и царица Роза.

През 1971 г. с решение на Министерския съвет Празника на розата в Казанлък е обявен за национален.

През 2005 г. град Павел Баня също организира спектакъл - "ИЗБОР НА ЦАРИЦА РОЗА", където първата царица на Павел Баня става очерователната Детелина.

В историческото развитие на Празника на розата-Казанлък иновационни моменти са: връчването на наградата на град Казанлък, пленер на художниците в долината на розите – 1985 г.

На Празника на розата през 1986 г. тържествено се открива новата тролейбусна линия в Казанлък През тази година за пети път се връчва наградата на българските журналисти „Българска роза 86“.

През 1991 г. балът за избор на царица Роза се провежда в Дома на културата „Арсенал“. Короната на царицата – Мария Пейчева е от сребро и е изработена от майстора златар Любо Дудев. С голям интерес продължават да се изпълняват ритуалите „розобер“ и „розоварене“ който освен в розовите градини се прави и в Хаджиеновата къща от градски тип в Етнографски комплекс „Кулата“.

През 2000 г. ритуалът „Розоварене“ се демонстрира в розовите градини на Горно Черковище, а през 2011 г. и в Розово, Кънчево, Горно Черковище, Ръжена, Горно Изворово и розовите градини край Казанлък.

В наши дни особен интерес Празникът на розата представлява за японците, като за събитието идват близо 500 туриста. Казанлък е побратемен с японски град Фукуяма, израз на което е и открита статуя наречена „Японката“ на улица „Искра“, непосредствено до центъра на града, през 2015 г.. От 2014 г., в Япония 2 юни е обявен за Ден на розата. Датата се произнася „ро дзу“, което наподобява името на цветния храст.

Ритуалът „Розобер и Розоварене“е ежегодното централно събитие за официалните гости и чуждестранните туристи по време на кулминационния неделен ден на вековния Фестивал на розата в Казанлък. Розоберачи в народни носии, групи за автентичен фолклор, кукери и танцови състави огласят розовите градини и посрещат гостите на празника. В плодородните розови градини на селата Ръжена, Кънчево, Розово, Горно Изворово, Горно Черковище и Казанлък те приканват гостите да наберат от цветето на боговете – маслодайната казанлъшка роза, да вкусят розово сладко, гюловица и ликьор от рози. Избира се най-сръчната розоберачка, която получава награда за своята усърдност от самите стопани. Пресъздадени от професионални и самодейни фолклорни състави са ритуалите „Розобер“ и „Розоварене“. Розовото масло се вари в гюлпаната, а стопаните подаряват на гостите от току-що произведената розова вода.

Всяка година, в последната събота на май, Карлово организира своя Празника на розата. Той започва с ритуала „Розобер“ в розовите поля край града. Пъстрите шевици на сукманите и везаните ризи се сливат с цветовете на гюловите храсти, ведрото синьо небе се оглася от народни песни и свирни. От градините с рози празникът се пренася на централния площад на Карлово. Там на ръце млади момци носят Царицата на розите – най-красивата девойка през годината, избрана с конкурс. С венец от рози и обсипвана от дъжд от цветя, тя приветства гостите, дошли на празника. Започва пъстро и весело празненство с много песни и танци. Гръмогласни хлопки и чанове на кукерите огласят простора. Фолклорната част на празника завършва с вито хоро.

По традиция на този ден се открива художествена изложба, на която се връчва и призът от ежегодния конкурс „Цветна естетика“. На открито занаятчии и творци представят произведения на народните занаяти и приложното творчество. В градския музей на Карлово се организира демонстрация на розоварене