Кукерски Празник Карлово

Преглед

В повечето селища в община  Карлово кукерите по традиция се наричат „старци“, а обичаят – Старчовден.  Не се помни от кога датира той, но има спомени  за съществуването му през турско време. Първите писмени данни за обичая в България са от VІ– ти век, а се смята, че началото му е хилядолетия назад.  В основата на игрите лежи езическото вярване за омилостивяване или прогонване на злите сили, за здраве и плодородие на хора, добитък и реколта.

Старчовските игри са предвестници  на пролетта, знак на подготовка за усилена земеделска работа, надежда за благодат, изобилие и за по-добро.Митично тайнство крие танцът на старците в Карловско, преливат се звуци и цветове, гонят се нежен звън и тежък грохот, но всичко се събира в едно – в мелодия на очакването на радост.

Облечени в страховити костюми, старците – кукери от 13 селища в община Карлово заиграват тежкия си танц, разнолики, но вярващи в древната заклинателна традиция, повтаряща се вече хилядолетия на водораздела между зимата и пролетта.

В Карлово празникът Старчовден се отбелязва преди Сирни Заговезни в събота. Кукерите от селищата: кв. Сушица – Карлово, с. Дъбене, с. Войнягово, гр. Баня, с. Соколица, с. Домлян, с. Горни Домлян, с. Васил Левски, гр. Калофер, с. Христо Даново, с. Столетово, с. Каравелово, с. Климент, създават емоцинален и пищен маскараден фестивал.

В неделния ден на Сирни Заговезни е кулминацията, когато във всички селища на община Карлово празнуват Старчовден.