Обичай Пеперуда

Преглед

Пеперуда  е традиционен обичай на Балканския полуостров, типичен за българи, сърби и хървати, но също разпространен и сред румънци, гърци, албанци, балканските цигани и гагаузи.

Той представлява обреден ритуал за призоваване на дъжд, провеждан през пролетта и лятото, на определени дати или в период на засушаване. В Северна България често след него е изпълняван друг ритуал Герман. Обичаят има множество регионални вариации. В типичния му за България вариант малко момиче, обикновено сираче и за предпочитане първо или последно дете, съблечено и покрито със зеленина, обикаля селото, придружавано от група момичета, като стопаните на всяка къща го поливат с вода. През това време останалите пеят песни, в които се моли за дъжд.

Първото писмено споменаване на обичая е от Спиридон Габровски в „История во кратце о болгарском народе словенском", където е описан като почитане на образ, наречен Перун или Пеперуд, погрешно счетен за исторически български владетел.

Повечето изследователи свързват обичая с култа към бога на гръмотевицата и светкавицата Перун, неговата жена или негово женско въплъщение. Дублетното название „додола“ се сравнява с литовската дума за гръмотевица dundulis и с латвийския израз dudina perkuonins („погръмва гръмотевица").

В 1894 година Густав Вайганд, посетил Скопие, пише в „Аромъне“: „На завръщание видѣхъ двѣ циганки (пеперуди), окичени съ листи и цвѣтя, които ходаха отъ кѫща въ кѫща, играеха и пѣеха пѣсни и се моляха за дъждъ. Хората ги поливатъ съ вода и тѣ си излизатъ. Една стара циганка събираше подаръцитѣ. Сѫщия обичай го има и въ Романия подъ името Папарудѫ, при южнитѣ славяне и албанцитѣ този обичай наричатъ Додола, при гърцитѣ и аромѫнетѣ — Пирпируна.“