Национален литературен музей

Преглед

Националният литературен музей  в София, създаден през  1976, е държавен културен и научен институт към Министерство на културата с национално значение в областта на опазването и представянето на културното наследство. Музеят участва в държавната политика за съхранение на духовните ценности на страната с мисията да издирва, събира, изучава и популяризира веществени и документални свидетелства, свързани с историята на нашата литература от основаването на българската държава до днес.

Към  Националния литературен музей влизат къщите музеи на големите ни класици Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Пейо Яворов, Христо Смирненски, Елин Пелин, Никола Вапцаров, Димитър Димов и Емилиян Станев и литературните кабинети на Стилиян Чилингиров, Иван Богданов и Владимир Башев. Специализираният отдел „Фондове и литературно наследство“ съхранява архивите на български писатели и поети, които нямат свои „домове на паметта“.

В своята история Националният литературен музей е издирил и опазил внушителни колекции от ръкописи, снимки, документи, кореспонденция, старопечатна книжнина, първи издания на книги, представляващи библиографска рядкост, литературна периодика, богати писателски библиотеки, лични вещи на писатели, ценни картини и скулптури, етнографски материали, уникални предмети от градския бит.

Националният литературен музей е не само пазител на важен дял от духовната памет на страната, но и активен участник в съвременния литературен процес. Традиционно музеят организира литературни вечери (рецитали на съвременни автори, премиери на нови книги, чествания на кръгли писателски годишнини), юбилейни и тематични изложби.

С динамичната си културна програма Националният литературен музей осъществява успешно връзката между литературното минало и литературното настояще.