Национален Етнографски музей

Преглед

Националният етнографски музей  в София е разположен в бившия Княжески дворец, смятан за  една от най-старите и с най-интересна история сгради в столицата. Музеят притежава най-представителната етнографска експозиция в България. В нея са показани  традиционния бит и култура на българите.

През 1879 г. сградата на музея става резиденция на княз Александър Батенберг. По негова заповед през 1880-1882 г. е извършено първото преустройство на сградата, от архитектите Румпелмайер, Колар и Майерберг. В навечерието на 1883 г. там се провежда първият дворцов бал. Дворецът претърпява ново преустройство през 1893-1895 г. по план на австрийския арх. Грюнангер – разширен е с Източното крило. Сградата съдържа елементи на ренесанс, виенски барок и напомня на френските дворци от ХVІІІ в.

В края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в. в сградата са пребивавали МС на НРБ и Висшата партийна школа. През 1954 г. в бившия Княжески дворец са настанени Националната художествена галерия и Националния етнографскимузей. През 1978 г. сградата е обявена за Паметник на културата от национално значение.

Днес в бившия дворец развиват дейност две културни институции с богати и стойностни колекции от изобразително изкуство и български фолклор – филиал „Двореца“ на Националната галерия и Националният етнографски институт с музей.