Късноантична и средновековна крепост Туида

Преглед

През 1982 г. започват мащабни разкопки в местността Хисарлъка в Сливен. По време на археологическите проучвания се откри епиграфски паметник с надпис, от който се установява античното име на селището в Сливен – Туида. Надписът гласи: „На всеслушващия се Зевс Оконенски Юлия Марция и нейният съпруг Аврелий Теопомп, градски съветник, поставиха с благодарност ( този паметник) в тържището Туида”. По палеографски данни надписът се датира в началото на ІІІ в.От него научаваме, че на територията на днешния град Сливен е съществувало селище – тържище (емпорион), център на селскостопанска дейност и търговия. В това тържище съществува светилище с храм посветен на Зевс Оконенски.

В средата на ІV в. се издига крепостта в м.Хисарлъка в Сливен. Тя обхваща площ от 40 дка и по план и по строителна техника се нарежда сред паметниците, изградени в традициите на античното военно строителство. В този период е построена голямата трикорабна базилика в укреплението.

В края на V – началото на VІ в. укреплението е възстановено от император Анастасий. Известно е, че при този владетел започва усилено строителство на крепости в балканските територии на империята. Крепостта е издигната почти из основи, но са запазени планировката и видът и. Към издигната крепостна стена се прибавят допълнителни съоръжения – стълбища, канали, водопроводи. Вътрешността на укреплението гъсто се застроява с разнообразни по функции, размери, план и техника постройки. Тогава се оформя старохристиянския комплекс, като се възстановява разрушената голяма базилика, а на югоизток от нея се издига автономен баптистерий със сложен план и мозаичен пъстроцветен под. Прокопий Кесарийски съобщава в „За строежите”, че по времето на Юстиниан І са ремонтирани крепостните стени на град Цоида. В най-ранните епархийски списъци т.нар. Епифаниев списък е споменат епископски център Цоида подчинен на митрополията на Адрианопол. Това сведение се подкрепя от разкрития старохристиянски комплекс в чертите на крепостта. Строителството продължава и извън крепостните стени. На юг от укреплението е издигната голяма трикорабна базилика, която обслужва населението извън крепостта. Селището в укрепената си част е сравнително добре благоустроено. Има уредена водопроводна и канализационна система, големи сгради с обществен характер. Изграден е проход и подземен тунел, осигуряващи допълнителни възможности за снабдяване с вода от Новоселска река. Забелязва се икономическо оживление през този период изразяващо се в оживена монетна циркулация, многобройни находки на занаятчийски предмети и лукса.

В края на VIII – началото на ІХ в. хълмът отново е заселен. Новите обитатели не се съобразяват със старите застроявания на крепостта. Жилищата им се врязват в неразчистените насипи, образувани при разрушенията на крепостните стени. Стените на старата крепост вероятно са запазени на значителна височина, като се поправят и използват по предназначение. Използват се старите кули, порти, независимо че подовите им нива се повдигат, като не се разчистват до първоначалното им подово равнище. Цели сгради и съоръжения във вътрешността на крепостта остават под дебел слой от разрушения – баптистерия, хореума, административната сграда, сградата с подземния тунел.

С течение на времето в крепостта се извършват строителни работи, свързани с благоустройството и. От север пред северната порта се изгражда водопровод, а към северната и източната стена се долепят каменни стълбища. Открити са тухли с врязан старобългарски знак І Y І . По време на разкопки са открити моливдовул на княз Борис- Михаил датиращ се в 870 г., мраморна облицовъчна плоча с релефна растителна украса, произведена по всяка вероятност в някое от скулптурните ателиета на Велики Преслав за представителни градежи.

Животът в крепостта е продължил и след като България пада под византийско владичество.

В началото на ХІІІ в. животът в крепостта в Сливен прекъсва завинаги. В чертите на старата крепост след нейното изоставяне продължава да функционира само некрополът около малка гробищна църква построена върху насипа покриващ монолитната ранновизантийска административна сграда.