Храм Света София град Сливен

Преглед

Църквата „Света София“ в Сливен наистина е най – стария храм в града. Храмът се намира в най-стария квартал на Сливен ”Ново село”. Местно предание разказва, че този храм е построен още от времето на император Юстиниан Велики през 6 век. През 2001 г. добре познатият историограф, художник и богослов Георги Тодоров написа книгата „Сливенският храм „Света София – Премъдрост Божия“. Той е категоричен, че храмът ”Света София” е построен през ХІІІ век, а не през VІ век и е реставриран през 1836 г. от протомайстор Петко Петров от Брацигово. През своето многовековно съществуване храмът е преживял немалко критични ситуации. В двора на храма се намира и старото килийно училище, в което е преподавал народният учител Добри Чинтулов. Сградата е паметник на културата.
 Старинни артефакти, вградени в стените на църквата „Света София“ свидетелстват за ранния произход на храма, който според някои хипотези датира още от 6 век. Сред тях са уникален каменен антиминс, фриз с изобразен херувим, богослужебен съсъд и др. Според книгата „Опит за история на град Сливен“ на д-р Симеон Табаков църквата датира от 6 век, като той я сравнява с т.нар. Софиини храмове, строени от император Юстиниан Велики. Такива е имало в Цариград, София, Солун, Охрид. Софиините храмове са построени и именувани на Божията премърдрост София или на невъплатилия се Син Божи Исус Христос, а не на светицата-мъченица София и нейните три дъщери. Храмовете „Света София“ всъщност са храмове на Христос.
По време на ремонт през 1836 година в сливенската „Света София“ са били открити много неща, зазидани в стените. Тези светини също показват ранния произход на този храм. Една от тях е фриз с херувим, вграден в западната част на църквата, който в момента се помещава на съхранение в художествената галерия. Другата находка е каменен антиминс /буквално означава вместо маса и върху него се извършва светата литургия, като в древността е бил каменен или от дърво, а в съвременността е направен от лен/. Антиминсът е бил вграден в купола на храма в специална ниша, където е изглеждал като част от прозорец. Предметът е от ранните векове на християнството и не знае дали в страната съществува друг подобен на него. Според книгата на д-р Табаков в църквата се намира и мраморна плоча с надпис от царско време. Според свещеника това би била безкрайно ценна находка и той се надява да бъде открита.
В двора на църквата освен храмът, който е паметник на културата, се намира и първото в Сливен училище, което е било към църковното настоятелство. Там се е преподавало по взаимоучителната метода, според която по-големите и напреднали ученици обучават по-малките. Идеята на такъв метод е да се развиват лидери.
Експерти от историческия музей в Сливен са стигнали до извода, че училището е от 1847 – 1850 година. Снимки от архива на училището показват, че е по-старо. Друга хипотеза гласи, че храмът е построен през 13 век. Според проучванията на Мери Радева от Сливенския исторически музей обаче, източната част на храма е построена върху североизточна част на абсидата на стар храм, съборен вероятно по времето на Второто българско царство. Това означава, че настоящият храм е много по-малък от предишния, а той пък наистина е бил с големината на старите храмове на Юстиниан Велики.
 В края на 19 век започва разпространението на ерес, наречена Софиина ерес. Тя води началото си от руски богослови в странство, които започнали да разсъждават върху Премъдростта /Софията/ като четвърти ипостас /същност/ на Бог, или женското начало. Тази ерес е била оборена от епископ Серафим Соболев, живял дълго време в България. Тогава в храмовете празниците започват да се дублират, като освен Софиин ден или празникът на Божията премъдрост, се празнува и на 17 септември – Денят на Св. мъченица София и трите й дъщери. Като още един довод за древността на сливенския храм е честването на втория храмов празник. Освен на 17 септември, Деня на Св.София и трите й дъщери, църквата празнува и на втората седмица след Великден. Единствено в Сливен празникът се празнува в понеделника на Томина неделя или осем дни след Великден. За това говори и д-р Симеон Табаков, като свидетелства, че този Софиинден се е празнувал от старо време. „Света София“ в Сливен е бил единственият храм, който е запазил богослужението си през турското робство, когато не е имало развитие на българското богословие и всичко се е правело по предания. Църквата в Сливен е била единствената в областта /Византия, България Македония и Сърбия/, която не е била обърната в джамия.