Църква Свети Никола

Преглед

Църквата „Св. Никола” е  паметник на архитектурното строителство , построена непосредствено след Освобождението на България от турско робство. Строена е през 1879-1881 г. от майстор Георги Миков, изградена от камък и хоросан. Еднокорабна, едноапсидна базилика, с двускатен покрив и сводест вход, над който има стенописна икона на Св. Никола. Като най-достоверен източник на историята на днешната църква се явява запазен надпис над западната врата, от който се установява годината на построяване на църквата и нейните ктитори, църквата е осветена през 1881 година, месец ноември. От надпис над южния вход се научават имена на ктитори. След построяването и, църквата се превръща в духовен център за хората от селото.

Храмът притежава единствения иконостас с изписани едри църковнославянски букви по цялата му страна българска азбука. Очевидна е изключителната образовотелна програма за времето си, защото на мястото на владишкия трон, където се поставя иконата на Исус Христос Вседържител, тук е поставена иконата на  братята просветители на българския род „Св. Св. Кирил и Методий”.
Интериорът на този храм е автентичен с оригинално дюшеме, с непокътнат иконостас, с богата каменоделска изработка около вратите и прозорците на храма, оригинален е и двуглавия орел с короната. Интересни са и многото запазени  скулптурни и релефни надгробни плочи в църковния двор. В нея се съхраняват старопечатни книги. През 1898 г. в църковния двор е построена кула-камбанария. Майсторите са от с. Куманичево, Солунско. Те отливат камбаните  на мястото, където е днешния паметник. Споменът гласи, че за тяхната направа са събирани  пари от цялото население.
Храмът „Св. Никола” е проявление на съхранените и предавани през вековете традиции в църковното ни строителство.