Тракийско светилище Беглик Таш-Приморско

Преглед

Бегликташ или Беглик Таш е разположен на Българското Черноморие на 5 km от гр. Приморско и 40 km от гр. Бургас в полите на планината Странджа. Обектът се намира в близост до долината на река Зигра и представлява естествен скален ансамбъл от сиенитни блокове с различни размери и форма, образувани in situ в резултат от сферичното изветряне на скалите на Росенския плутон и същевременно е едно от най-големите праисторически мегалитни светилища на територията на България. Общата площ – централната част на обекта заема площ около 8 декара.

Топонимът „Беглик таш“ идва от турски език, като „беглѝк“ означава „данък в натура за феодалния владетел (бей) в Османската империя“, а „таш“ – камък. Преди Освобождението на България от османска власт, българските пастири от околните странджански села плащали данъците си във вид на добитък. Животните са били отвеждани в местността, където на големите камъни властите „събирали данъка“.

Бегликташ е в непосредствена близост до руините на древно поселение, за което се предполага, че е селището Ранули, в околностите на резерват Ропотамо, по хребета на Маслен нос, на около 210 метра н.в. и на 5 км от гр. Приморско. Обектът е разположен на най-високата част на Маслен нос, издаден в морето между залива Св. Параскева и залива Зигра в границите на ловно стопанство Аркутино. Целият мегалитен комплекс е разположен на площ от 12 дка.

Проучената част от светилището се състои се от централна част и два кръга от по-малки структури около нея с обща площ около 6 дка. Големите скални валуни са частично обработени от човешка ръка и подредени в уникални конфигурации. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, ямки, вани и стъпки. Жилищната сграда и култовите огнища допълват доказателствата за човешка дейност на мястото. Учените са установили, че Бегликташ е изграден от тракийското племе на скримианите, които населяват този регион от Странджа в древността и имат славата на едни от най-добрите металурзи в пределите на Древна Тракия.

През второто хилядолетие пр. Хр. (но вероятно и много по-рано) тракийското племе на скримианите подреждат някои от скалните късове, за да съградят своеобразно сакрално пространство, посветено на Богинята-Майка и нейния син – Бога-Слънце (Загрей/Аполон/Дионис). Много от големите мегалитни валуни са с тегло до около 100 тона. В подредените мегалитни конфигурации те имат точно определено място и са подчинени на специфична символика.

Като разположение заема централно място в региона – намира се на кръстопът, сключен между пътищата, свързващи устието на река Ропотамо с днешно Приморско, и древния град Ранули с пристанищния залив Св. Параскева. Макар че е високо по склоновете на планината, близостта до морето е решаващ фактор в историческото развитие на това място. Благодарение на лесния достъп и известността си, през различните епохи на своето съществуване е посещавано от траки, гърци и римляни.

Според откритите археологически находки се счита, че светилището е съградено през 14 век пр. Хр., като функционира до 5 век сл. Хр. По своята същност мястото е изпълнявало подобни функции, каквито изпълняват манастирите в наши дни.

Археолозите са изработили следния общ план за разположението на обектите в светилището и тяхното предназначение (като трябва да се има предвид, че на този етап от проучеността на светилището, предназначението на обектите в светилището са предмет на доказване и научна обосновка, тъй като става въпрос за научна интерпретация):

1. Вход – ориентиран на югозапад, в неразкритата си част продължава на запад. Той маркира главната ос изток-запад, около която са разположени основните обекти.

2. Брачно ложе – представлява камък, оформен като легло, своеобразните възглавници са ориентирани на изток. Скални отпечатъци са създадени, за да удостоверят присъствието на Бога и да докажат неговата поява. Те са характерни за религиозната символика на древните и идват от далечни времена, когато божествата нямали собствен облик. Реликвите обаче сочат, че между тях е съществувало някакво единение. Брачно ложе в най-източната част на каменния кръг е свидетелство за това. Върху него, според археолозите, жрецът и жрицата ритуално представяли брака между Бога Слънце и Богинята Майка в нощта преди лятното слънцестоене.

3. Жертвеник – върху монолитната скала са издълбани ямички, за които се предполага, че са използвани за култови нужди. В тях (според интерпретацията) са изливани четири свещени течности – вода, вино, мляко и растително олио.

4. Трон – предполага се че мястото е заемано от Върховния жрец, откъдето той е наблюдавал дароприношенията и ритуалните игри. Издълбаната в мегалитен валун седалка в древността е стояла върху една от големите скали, но в наши дни лежи на земята – вероятно съборена при земетресение или от иманяри.

5. Менхирът с издълбана стъпка на Бога Слънце – дължината ѝ е 0,80 m., а ширината – 0,40 m. Стъпката е прецизно ориентирана по посока изток-запад.

6. Свещена площадка – монолитната скала, върху която са положени главните елементи от светилището изобразяващи различни символи застъпващи мъжкото и женското начала в природата. Върху нея са издълбани и няколко щерни с различна форма, които събират дъждовна вода, според интерпретацията необходима за извършваните тук ритуали.

7. Стъпката на Богинята Майка – е свидетелство за присъствието и закрилата на Великата богиня.

8. Плеяди – е наименованието на шест броя ямки, издълбани в скалата на ритуалната площадка. Тяхното разположение напомня много на съзвездието Плеяди. (Предположението е на Цоня Дражева, която работи приживе по тази хипотеза, която все още не е доказана.)

9. Посечен камък – е станал обект на взривяване през 1950-те години, когато мястото е било ползвано за каменоломна и не малка част от различни сектори от мащабното светилище са подложени на унищожение.

10. Апостол Таш (сърцевидният камък) – огромният мегалит се крепи само на три точки, а между тях се оформя ниша, в която може да се лежи. През нишата преминават слънчевите лъчи на 22 юни – най-дългия ден в годината, което го прави своеобразен календар. Археолозите допускат, че валчестата скала е довлечена от древните, които после изсекли и нишата под нея.

11. Слънчев часовник е разделял деня на шест отрязъка. Мегалитната композиция се състои от 6 плоски камъка, разположени в северно от Апостол Таш, като сянката му пада върху различен камък в различните части на деня.

12. Главен долмен (Свещената пещера-утроба) – е висок 12 m., а дължината му е 9 m. Съоръжението наподобява утроба и според археолозите символизира женското начало. Формата му потвърждава теориите, че светилището е ползвано за обожествяване на Великата Богиня Майка. Според интерпретацията в утробата се извършва тайнството на раждането на Хероса, който след появата си, озарен от изгрева е под арката на Апостол Таш, посрещан от множество поклонници.

13. Лабиринт – според археолозите в своеобразния лабиринт от монолити в североизточната част на светилището са изпълнявани Орфически обреди. Лабиринтът е с два изхода – ляв, свързан със сакралното начало, и десен, който се асоциира с профанното в живота. Предположението на учените е, че лабиринтът е служел за гадаене на бъдещето. За да стигнат изходите, посвещаваните трябвало да преминат през няколко различни изпитания. Едно от тях е промушване през тесен процеп, между двете половини на мегалитен валун, разцепен на две, който е запазен. Скалният процеп е с височина 6 m. и варираща ширина от около 0.30 m. Предполага се, че само праведните и душевно чисти хора могат да минат през него.

14. Теменос (Къщата на оракула) – постройка, вероятно обитавана от жреческото съсловие, което е обслужвало светилището целогодишно – датирана от IV век сл. Хр. Предполага се че с настъпването на Християнството в Римската империя след V-VI век сл. Хр., духовният център се е преместил на север в залива Света Параскева, където е изграден християнски манастир с патрон Света Параскева.