Тракийски гробници под могили №12 и №13

Преглед

От двете страни на каньона на Крапинец са разположени двата големи некропола на „Сборяново” – Източният и Западният. Дължината на всеки един от тях е около 2 км. Честото споменаване на Стомогилие през Средновековието се дължи не само на факта, че могилите са 100, а също и защото тук се намира най-високата точка на целия регион – Голямата мумджиларска могила, с 289 м надморска височина.

Различни по размер, надгробните могили внушават усещане за вечност и величие. Особеното им разположение една спрямо друга предизвиква вниманието на изследователите и според предварителните им наблюдения се предполага, че отделни групи могили представляват огледално отражение на някои съзвездия – „Косите на Береника”, „Орион”, „Рало” и „Голямото куче”. В проучените могили са открити погребения на хора и животни, местни и вносни съдове, накити и други гробни дарове.

Некрополите са резултат от съществуването на гетската столица – на високите върхове около нея, е последното жилище на владетелите ѝ и на знатните гети.

Напълно проучена е групата могили в северния край на Източния могилен некропол. Близо една до друга са разположени 3 каменни гробници с полуцилиндричен свод, изградени в края на IV – началото на III в. пр. Хр. Двете по-малки гробници – №12 и №13, са разположени в югоизточния край на групата могили и представляват класически образци на разпространените през елинистическата епоха гробници – еднокамерни с преддверие, покрити с полуциндричен свод. Украсата им по качеството на градежа и изчистените си линии съперничаи на най-добрите образци на епохата. Те имат почти еднакви размери, само плъзгащите им се врати се отварят в противоположни посоки. Това са първите врати от такъв тип, открити на Балканския полуостров, но са известни отдавна в Мала Азия и това потвърждава многобройните връзки на местните племена с далечни земи.