Средновековна крепост Софуларска махала Ямбол

Преглед

През 1373 година Ямбол след продължителна и героична защита пада под турско робство. Българското население останало след обсадата е изтласкано да живее оттатък реката и в продължение на 505 години живее там. Там възникват и българските каргонски гробища, които съществуват най-дълго време.
През 1481 година е построена т.н. Софуларска джамия, върху основите на християнска църква в района на крепостта. Край нея са погребани „знатни божии светци, над всеки от които има по един надпис с изложение на деянията му и паметни…та описанието им би ни отнело много думи” пише Евлия челеби през 1667 година /стр.82 /
При построяването на сградата на техническа гимназия „Ив.Райнов” голяма част от тези надгробни паметници са избутани в река Тунджа. При бетонирането на коритото на реката багерите извадиха част от тях, като много малка част от тях бяха докарани в музея и от там закарани в археологическия резерват Кабиле.
През целия период на османското робство турските гробища са разположени източно от днешните ул. ”Стефан Караджа”, под училище „Георги Дражев” чак до хълма Боровец. Според техните обичаи в един гроб не се извършва повече от едно погребение. Намерени са много скелети без гробни дарове.
В началото на XVI в. в Ямбол се заселват евреи, изгонени от Испания. Те образуват еврейската махала в район ограничен от Синагогата /художествената галерия/, ул.”Търговска”, ул.”Преслав” и ръкава на река Тунджа.
Техните гробища се разполагат в парка, където сега е розариума и футболното игрище „Г.Дражев”. Намерени са техни надгробни плочи, написани на „Иврит”, някой от които прибрани в музея. При последната реконструкция на парка пак беше намерен един надгробен паметник. След освобождението те имат отделен парцел в ямболските гробища, разположени в днешния район на магазин „Кауфланд”. През 1926 година възниква идеята от еврейската общност в града да се постави паметен знак в парка, но тази идея не е осъществена.
През 1863 година Исмаил Хакъ паша, голям земевладелец от с. Кабиле, владеел 12000 декара земя построява джамия на ъгъла на днешните ул. „Ал.Стамболийски” и ул. „Жорж Папазов”. Според спомените на някои ямболци, оспорвани от други, той е спасил града по време на Априлското въстание, когато Шефкет паша насочва оръдията към Каргона, 1876 година.
Той умира на 80 години през 1876 година и е погребан в изградената от него джамия. При строежа на Българска земеделска банка през 1930 година /днес Булбанк/, джамията е съборена и неговите останки са препогребани в предверието на Ески джамия. На три езика /български, турски и френски/ са записани заслугите му за спасяването на града.
В корпусите на прозорците и на някои от вратите на църквата „Св.Георги” са вградени около 20 надгробни плочи на починали ямболци през периода 1730 – 1771 години. Още К.Иречек през 1884 година обръща внимание на тези плочи. През 1969 година музейните специалисти от Старозагорския музей Димитър Николов и Величка Койчева правят опити да разчетат надписите. Те съдържат 40 мъжки и женски имена. Сред тях са Стоян, Пенко, Желязко, Карамфила и др. На много от плочите са изобразени занаятчийски сечива, показващи професията на погребания. Изписани са на гръцки език, защото по онова време българите се гърчеели и църковните служби се водели на гръцки език. Те са от хубав бял мрамор, което показва, че тук е живяло богато население.
Защо и кога са вградени тези плочи? Или са използвани като строителен материал или като вграждане за опора на църквата в духовно отношение. В книгата си за църквата „Св.Георги” Добрина Берова счита, че това е станало при ремонта на църквата, изгоряла по време на Освобождението 1878 година. Не е ясно дали тези плочи са взети от каргонските гробища или са били около църквата. Минало е много време от тяхното погребение и покойниците нямат близки и познати. Това е станало може би след масовото изселване на ямболци през 1830 година. Когато се прекъсва историческата и родова памет. Така, че може да са вградени в църквата при нейното голяма построяване през 1835 година.
През 1862 година в двора на църквата „Св.Троица” в Каргона е погребан Ради Колесов.