Петрич Кале - Крепост Петрича

Преглед

Петрич кале е ранновизантийска и средновековна българска крепост, намираща се източно от белославското село Разделна, Област Варна. Крепостта е разположена на висока каменна тераса над село Разделна, част от Авренското плато. Землището и е част от Община Аврен. До нея се достига през село Разделна. В края на селото се продължава по неасфалтиран път и зле обозначена туристическа пътека. Североизточно от крепостта се намира защитена местност Петрича, а по пътя към нея има туристическа хижа.

На ръба на скалния венец на 13 септември 2015 г. е издигнат и осветен метален кръст. Кръстът е знак на възпоменание на жителите на село Разделна за наводнението от 1 февруари 2015 г. Крепостта е изградена през 5 – 6 век като част от ранно византийската отбранителна система. В периода на Първата българска държава вероятно е престанала да функционира като отбранително съоръжение, а в землището около нея се изграждат славянски селища. Данни за Петрич кале има от 1154 г. от арабския пътешественик и географ Мохамед ал-Идриси. Той описва крепостта като „голям, хубав и богат град“. В годините на византийско владичество тя отново функционира, а през Втората българска държава преживява разцвет. Превзета е от османците през 1388 г.

На 7 ноември 1444 г. до твърдината Петрич достигат войските на Варненския кръстоносен поход. Според източниците, кръстоносците разбиват портите с оръдия и срутват участъци от зидовете. При щурма загиват много хора, но са освободени държаните в плен унгарци и славяни, които са изпратени по родните им места през Дунав. Счита се, че при Петрич към кръстоносната армия се присъединяват съюзници българи. В боевете за Петричката крепост Филип Калимах съобщава за бойната доблест на полския рицар Лешко Бобжицки.

Крепостта е проучвана през 1970-те години. Същите са възобновени едва през второто десетилетие на 21 век.

Според историческите сведения и съвременните находки твърдината Петрич през XV век е опасана от тройна стена, дълбоки ровове и стръмен скалист склон. Петрич е естествено защитена от запад и север чрез отвесните непристъпни скали, високи до 35 метра. От изток и отчасти от юг, крепостта е защитена с дълбоки стръмни долове. Достъпна е само от юг, чрез тясна скалиста ивица, свързваща я с Авренското плато. Имала е две правоъгълни кули с размери 11 на 9 метра, на разстояние 50 метра една от друга, днес запазени до височина от 7 метра. В друга голяма кула, която е защитавала подхода към крепостта, са открити керамика и животински кости.

Съществуват останки от стена на една от кули от крепостта, високи 5 – 6 метра. Има две запазени крепостни стени по 5 – 6 метра. Разкрита е една малка еднокорабна църква както и гробове около нея. Известни са и жилищни постройки от 11 – 12 век.

Интересна забележителност е вкопана в скалата стълба с дължина около 20 метра. Същата води към два огромни водни резервоара с вместимост над 700 m3.

Разкрити са и различни артефакти като стрели, пръстени, монети, колани, накити, много железни предмети.