Националният антропологичен музей

Преглед

Националният антропологичен музей в София, създаден през 2007, е един от най-новите музеи в България. Намира се точно до сградата на Министерството на външните работи. Това е един от няколкото музея в системата на Българската академия на науките и е под патронажа на Института по експериментална морфология и антропология в БАН. Директор на музея е проф. Йордан Йорданов. Той е един от малкото учени антрополози по света и единствен у нас, който прави възстановка на лице по череп. В музея има много възстановени образи на хора, живели по нашите земи в различни исторически епохи. Във витрина в началото на експозицията са демонстрирани отделните етапи при работа по подобна възстановка.

Музеят е създаден, за да популяризира антропологичните изследвания на населението, живяло по нашите земи от неолита до Възраждането, установени чрез изследване на костен материал от археологически разкопки.

В залите на музея ни има информация за антропологичните изследвания обхващащи живялото в миналото и съвременно население на България. Изложени са данни за болестите, оставили следи върху костите, лечебни практики и ритуални действия, свързани с вярата на хората през съответната историческа епоха. 

Експозицията в Антропологичния музей е подредена в хронологически ред – Праистория, Античност, Средновековие и Възраждане. Няколко възстановки на лица, направени по открити при разкопки човешки останки, представят еволюцията на човешките черти и постепенната им грацилизация (еволюционен процес, при който лицевите кости постепенно се променят, а чертите на лицето стават по-фини). Пресъздаден е и образът на жреца, положен в гроб № 43 във Варненския некропол – това е гробът, където е открито най-старото обработвано злато в Европа (V-IV хил. пр.Хр). Интересен за посетителите експонат е образът на тракийската принцеса, положена в гробницата, открита в Могиланската могила в гр. Враца.

Сред най-интересните експонати в музея са възстановените образи на българските царе Калоян (1168 – 1207 г.) и Самуил (неизв. – 1014 г.). В музея могат да се видят още образите на Захари Стоянов, Христо Ботев, Георги Раковски – видни борци за освобождението на България от османско владичество, и др.

В музея има също и няколко възстановки на гробове и на разположените в тях тела – полагане тип „хокер” (в ембрионална поза) и християнско (със скръстени върху гърдите ръце).