Национален църковен историко-археологически музей

Преглед

Националният църковен историко-археологически музей в София е един от най-значителните  в столицата и страната. Музеят  се намира в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” на площад „Света Неделя” в центъра на София. Сградата е дело на български и чуждестранни архитекти и художници и е построена през 1923 г. Тогава отваря врати и музеят. По време на бомбардировките през Втората световна война сградата е сериозно  пострадала, но по-късно е възстановена. Сградата на Богословския факултет е обявена за архитектурно строителен и художествен паметник на културата с национално значение.

Музеят съхранява над 10 000 експоната в четири обособени отдела – Ръкописи и старопечатни книги, Иконографски, Художествено-индустриален и Историко-архивен. ВЦентралният църковен историко-археологически музей могат да бъдат разгледани много  икони, дърворезби, исторически документи, църковна утвар, старопечатни книги и др. Посетителите могат да видят икони, изработени от майстори от Тревненската, Самоковската, Дебърската и Банската школа. Изложени са уникални по своя вид автографи – ръкописи на Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, екзарх Антим І, екзарх Йосиф І и друг

Един от най-значителните отдели с голям брой паметници е Иконографският. Подредбата е в хронологичен и  тематичен ред. Общо колекцията от иконографския отдел включва икони от Средновековието, от епохата на османското владичество и Възраждането. Най-стара е барелефната икона от Созопол „св. Георги и св. Димитър". Има доста икони  от епохата на Втората българска държава. Повечето от тях са от Софийско, Търновско, Несебър, Созопол.Всички тези икони са редки образци на старото  изобразително изкуство. Отличават се с някои нови иконографски приноси и високохудожествени решения.

Към паметниците на живописното изкуство спадат и миниатюрите - книжната украса на ръкописите. Отделът Ръкописи и старопечатни книги е  с повече от хиляда и петстотин паметници - над шестстотин ръкописи и над седемстотин старопечатни книги. Голяма част от ръкописите са на пергамент - предимно тези от X-XIV в., след което се редят такива на хартия. От ръкописите забележителни със своите фигурални миниатюри са Слепченското Евангелие от XV в., трите писани и украсени от поп Иван Кратовски Евангелия, както и много  други.

Централният църковен историко-археологически музей в София заема достойно място сред националните ни музеи, по богатство на съхраняваните в него паметници с голяма значимост за българската култура и изкуство.