Национален парк „Пирин”

Преглед

Национален парк „Пирин” се намира в Пирин планина, разположена в югозападната част на България. Територията на националния парк обхваща седем общини в област Благоевград – Банско, Гоце Делчев, Разлог, Сандански, Струмяни, Кресна и Симитли.

Национален парк „Пирин” е създаден през 1962 г. и първоначално е носел името Народен парк „Вихрен”. Тогава площта му е била 6212 ха и обхващала най-високите части на Демянишкия и Вихренския дял. През годините територията на парка се е увеличавала няколко пъти и днес национален парк „Пирин” обхваща над 40 000 хектара. От 1983 г. националният парк е под защитата на ЮНЕСКО.

Част от националния парк е и един от най-старите резервати в България – „Баюви дупки – Джинджирица”. През 1934 г. е обявен за защитена територия, за да бъдат запазени естествените реликтни гори от бяла и черна мура и голямото разнообразие от растителни и животински видове. През 1977 г. е обявен за биосферен резерват по програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО. През 1994 г. е обявен и другият резерват в парка – „Юлен”.

На територията на парка има над 182 вида лечебни растения. Описани са 1315 вида висши растения, което е около 1/3 от българската флора. В парка се срещат още около 320 вида мъхове и 165 вида водорасли.

Разнообразният релеф и флора е предпоставка и за многообразен животински свят. В националния парк са описани над 2000 вида безгръбначни животни и над 200 вида гръбначни животни. Парка обитават жабата дървесница (Hila arborea) и шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni), които са в Червения списък на Международния съюз за защита на природата.

На територията на национален парк „Пирин” са описани 159 вида птици, които представляват 40% от видовете на територията на България.