Национален дворец на културата - НДК

Преглед

Националният дворец на културата, съкратено НДК е национален културен център в София за конференции, изложби и специални събития, най-големият конгресен център в Югоизточна Европа.

Основното предназначение на сградата, разполагаща с 13 зали, е за културни прояви. Най-голямата зала („Зала 1“) е с 3380 места.НДК е със застроена площ от 123 000 m², разгърната на 8 етажа и 3 подземни нива. Сградата е построена върху площ от 18 300 m² и има обем 576 800 m³.

През юли 2005 г. Международната организация на конгресните центрове (AIPC) присъжда на НДК годишното отличие „Най-добър конгресен център в света.

Строежът на НДК е част от инициативите през 1981 г. за отбелязване на 1300 години от създаването на Първата българска държава.Архитектурният проект на основната сграда е дело на колектив с ръководител архитект Александър Баров, а оформлението на околното пространство е на колектив начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова, паркоустроител.

Инициативата  за създаване на голям културен център в София е на столичното ръководство на БКП и датира от средата на 70-те години на XX век. Първите стъпки, свързани с намерението, проучването и проектирането, са направени през 1975 г. Тогава в тази градска част са се помещавали стари казарми. Софийският градски комитет на БКП и Столичният народен съвет решават на това място да се оформи модерна градоустройствена среда, като част от главния градски център, ориентирана към Витоша.

Първоначално теренът е определен за оперен театър [4]. Обявен е международен конкурс, в който участват архитекти от страната и чужбина. Журито се оглавява от тогавашния председател на Комитета за култура Павел Матев, но не излъчва победител и конкурсът пропада. След оживени дискусии се стига до единодушно мнение – мястото е най-удобно за бъдещ център с многофункционално културно предназначение. Такава функция дотогава изпълнявала спортната зала „Универсиада“.

Проектирането е поверено на арх. Александър Баров и колектив и конструктора инж. Богдан Атанасов и колектив. Те са подпомагани от главния архитект на София Владимир Роменски, арх. Стефан Стайнов – председател на Комитета по архитектура и благоустройството към Министерски съвет, проф. инж. Милчо Брайнов, основен консултант по конструкцията на сградата.

Първата колона на сградата е издигната на 20 юли 1979 г., а последната (15-а) – на 25 март 1980 г. от бригадата на орденоносеца Петър Милев. Комплексът е построен върху 18 300 m², разгънатата му площ е 123 300 m². Висок е 51 m. Разгънатата площ на административната сграда е 9000 m²[4].

Софиянци работят един ден безвъзмездно и събират над 30 млн. лв. – това е една четвърт от стойността на основната сграда на конгресно-концертния център, а хиляди се трудят за оформлението на околното пространство. Основното затруднение идва от липсата на достатъчно строителни работници, затова в столицата работят хиляди граждани на Кипър, бивша Югославия, Виетнам. Строежът струва 270 млн. лв.

При откриването си НДК носи името Народен дворец на културата „София“. След смъртта на Людмила Живкова през юли 1981 г., от 3 юли 1982 г. НДК се нарича Народен дворец на културата „Людмила Живкова“. През 1990 г. комплексът е преименуван на Национален дворец на културата, а през 2006 г. е направено предложение от интелектуалци да бъде възстановено названието „Людмила Живкова“. Въпреки одобрението на тогавашния министър на културата Стефан Данаилов, идеята не е осъществена.

Разгърната площ, с която разполага НДК, е от 123 000 m² на осем етажа, четири панорамни тераси и три подземни нива. Дворецът разполага още с 12 многофункционални зали с капацитет от 50 до 4000 места. Всяка от залите е създадена със собствен облик.

В НДК са разположени още 54 кабинета, офис помещения и малки заседателни зали. На територията на комплекса са разположени 17 000 m² фоайета, подходящи за изложбени пространства, 5 ресторанта и кейтъринг компании.

В сградата на Двореца има пълно конферентно обслужване с професионални екипи за подготовка и провеждане на събития, собствени системи за озвучаване и осветление, кабини за симултантен превод, телевизионна и звукозаписна техника, сценично оборудване, декори и изложбени конструкции.

Открит е пресклуб към НДК, който се нарежда сред най-желаните места за провеждане на мероприятия и медийни събития в София. Пресклубът разполага с просторна зала с 60 места, модерна технология и най-високи професионални стандарти в услугите, извършвани от доказани професионалисти с огромен опит зад гърба си. Това са и основните предимства на пресклуба за успешното провеждане на конференции, семинари, обучения, бизнес срещи, лекции и презентации.

Другото ново пространство в сградата на НДК е „Нов театър – НДК“,[7] което разполага със салон от 160 места. Новото театрално пространство в София отвори врати на 9 март 2015 г. и предлага провокиращи спектакли от различни жанрове на публиката. Интересни камерни спектакли от държавните и общински театри, представления на частни трупи и на дебютиращи млади творци присъстват редовно в афиша. В антрактите на представленията зрителите могат да изпият по чаша вино, а във фоайето е разположена библиотека с драматургия. Всяка събота и неделя за децата се поставят куклени спектакли.