Национален археологически институт с музей

Преглед

Националният археологически институт с музей (НАИМ) в София е български научноизследователски институт,  част от структурата на Българската академия на науките (БАН).

Създаден е през 1948 г. от сливането на две организации – Археологически институт и археологически музей. Археологическият музей е най-старият в България, съществуващ официално от 1892 г.  Намира  се в сградата на бившата Буюк джамия. Институтът е създаден през 1921 г. с указ на Цар Борис III.

Основната дейност на института е свързана  с археологически изследвания на територията на България. През 2004 година в института се работи по 45 научни проекта, като 21 са финансирани от държавната субсидия на БАН.

Музеят е основан като отделна институция през 1893 г. като Народен музей с директор чехът Вацлав Добруски. Седалището е било в бившата джамия, която преди това е помещавала Народната библиотека (1880 – 1893 г.). Музеят официално се открива през 1905 г., като всички археологически находки са поместени там. Няколко допълнителни зали и административни сгради към музея са създадени през идните години. При изграждането им е запазена външната конструкция да се строи със стар камък. Музеят има пет изложбени зали: Централна зала, Праистория, Средновековие, Съкровищница и специална временна изложба. Управлява се от БАН. Притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300 хил. броя монети.

Археологическият музей е най-големият в България и със своите експозиции е един от най-важните центрове в страната за популяризиране миналото на днешните български земи. Със своя научен и музеен потенциал НАИМ-БАН е най-голямата научно-изследователска институция за археология в Югоизточна Европа. В настоящия си вид НАИМ-БАН функционира от 1949 г. и се явява продължител на дейността  на Отдела за ценности към създадената през 1878-1879 г. библиотека в София, преобразуван в 1892 г. в Народен музей, и Българския археологически институт, образуван през 1921 г. като първи научен институт в България.