Музейна сбирка Бусинска керамика –с.Бусинци

Преглед

Музеят на керамиката в с. Бусинци е създаден като оригинален етнографски комплекс с музей и творческа база за художници приложници  през 1982 г.  Той включва етнографска експозиция, демонстрационно керамично ателие, реставрирана традиционна къща с автентична грънчарска работилница и хотелска част.

Експозицията заема две зали, в които са подредени над 1300 стомни, делви, гърнета, чаши, паници, гювечи на повече от 1000 майстори от селото и околността. Съхранена е и автентична пещ, която е на повече от сто години.

  През последните години в музея се провеждат национални и международни пленери на художници керамици, които създават модерно изкуство, вдъхновени от старите бусински майстори. 

Бусинци е един от един от най-старите центрове на грънчарство в България и е бил най-значимите стари му традиционни центрове. Тук е създадена Бусинската керамична школа, чиито корени се губят далеч във времето.

В известното „Бусинско евангелие“ от XVI – XVII в., което сега се пази в криптата на храм „Св. Александър Невски", има приписка от 1784 г. за Велико Грънчар, който дарил на черквата „филон басма за помен". През Възраждането занаятът се превръща в основен поминък за селото, достигайки истински разцвет в края на XVIII и особено през XIX в. (над 300 работилници с около 1500 грънчари), когато се развива цяла индустрия и започват да се роят множество „дъщерни“ центрове (Самоков, Берковица, Разлог, Неврокоп), създава се и грънчарски еснаф като професионално сдружение. Тогава почти във всяка бусинска къща се е въртяло грънчарско колело, а местните майстори са разпространявали своята продукция в цяла северозападна България. Бусинските майстори въпреки владичеството пътуват свободно, а турските власти и български общини им помагат в това начинание. Славата на бусинската керамична школа шества из всички краища на страната, и извън пределите ѝ. Бусински съдове пътуват до Сирия, Египет, Тунис и др., доставят ги в Цариград в султанския дворец Топкапъ. В края на XIX в. Константин Иречек в своите „Пътувания из България“ посочва селото като център на особена грънчарска индустрия, която по форма и орнаментика е много стара.

Етнографският музей „Бусинска керамика“ е изграден през периода 1978 – 1983 г. Главен инициатор за създаването му с принос за популяризиране на бусинската керамика е един от най-изявените потомствени бусински майстори Петър Гигов.

Бусинската грънчарска школа се отличава най-вече с пищното скулптурно изграждане на фигуралните композиции върху ритуалните съдове. Всички изделия са богато оцветени най-вече в различни нюанси на зеленото и жълтото, с богати орнаменти. Бусинските изделия са с необичайно всеобхватно функционално предназначение и типологично разнообразие, често съвсем нетипично за грънчарски произведения. Тъй като медникарството не е било особено развито в областта, грънчарите задоволяват всички нужди на народния бит, като правели от глина дори съдове за варене на ракия и водопроводни тръби. Оригинални са стомните с по две мъжки фигури, които се използват като ритуални съдове за вино при сватби. Особено характерни за бусинската школа са т.нар. рокатки – съдове за носене на едно или две ястия и т.нар. оканичета – ритуални малки стомни за вино и ракия, както и крондира – уникална стомна с дупка по средата.

Смесването на глината е една от технологичните тайни на майсторите, които правели изделията си звънящи при почукване и използвали за багрила само местни руди и материали. Това определяло и цветовата гама на бусинската керамика – жълт, зелен и червен.

Сред безбройните майстори от тази школа в историята са запазени имената на прославените Костадин Гигов и Петър Гигов с прозвище Маука. Майстор Костадин Гигов е виден бусински грънчар, който представя блестящо бусинската школа на Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г., получава първа награда и парична сума, с която построява хубава къща в селото, която днес е обявена за паметник на културата, автор е на прочути съдове-крондири с фигури „Сърбина“, „Гърка“, „Албанеца“, „Румънеца“, на фигура на цар Фердинанд и др. Негов син е Петър Гигов (1915 – 1991). Той добива и международна известност и прославя България по света с бусинската керамика. Работите му са притежание на Лувъра, на Музея на човека в Париж, на музейни сбирки и колекции в САЩ, Япония и Русия.

Българският културен център в Париж открива на 28.04.2008 експозицията от оригинална българска керамика от село Бусинци създавана в селото от ХVII век до днес. Повечето експонати са дело на видния бусински майстор Петър Гигов.