Църква Света Петка - село Пенкьовци

Преглед

Намира се на около 100 м западно от шосето за Трън, на излизане от селото, от лявата страна.

Църквата „Св. Петка“ е обявена за археологически и художествен паметник на културата с национално значение. Тя е част от цялостен манастирски комплекс. Няма точни сведения за времето на основаване на манастира, но се знае, че е разрушен към XIV-XV в., по време на Османското нашествие. По-късно е възстановена само църквата, но не и целият манастир. 

Историята му е свързана с легендите за Св. Петка. Светицата е тачена в цяла България, а култът към нея води началото си от XIII-XIV век, по това време е обявена и за покровителка на столицата Търново.

Местната легенда гласи, че когато войските на Баязид влизат в Търново, Св. Петка тайно напуска столицата и намира убежище в селото. Турците обаче я залавят и убиват. На мястото на разрушената манастирска църква жителите на Пенкьовци издигат нов храм в нейна чест, който заряват с пръст, за да го опазят от поробителя.

Изминали много години, дървета и храсти обрасли над храма, църквата била забравена. Старите хора измрели, а младите вече не знаели за съществуването на храма.  Един ден козелът на местен пастир се изгубил и бил намерен в храсталаците  да ближе показващо се на повърхността парче желязо. Селяните разровили пръстта, оказало се, че желязото е върха на кръста на купула на старата църквата и така я преоткрили за поколенията.

По време на дългото си съществуване църквата е неколкократно преизграждана.

В двора на манастира има няколко вековни дъба, два от тях, изключително впечатляващи, са на повече от 800 години. 

На няколко крачки от църквата "Св. Петка" е изградена чешма, от която и днес сълзи бистра и студена вода. Според преданието тъкмо на това място светицата е убита от враговете на християнското благочестие, а след време бликнала света вода.

Старата (източната) част на църква, построена вероятно през късното средновековие (XVI – XVII в.), представлява малка, еднокорабна, едноабсидна, псевдотриконхална сграда, изградена от ломен камък с хоросанова спойка. Стените ѝ отвътре са били изцяло изписани. Днес от тези стенописи са останали незначителни фрагменти - декоративни мотиви на източната стена и изображение в проскомидийната ниша. Може би от тях има още запазени части, под дебелия пласт мазилка.
През Възраждането (1859 г.) църквата "Св. Петка" е разширена на запад. Пристроено е ново помещение с полигонален план. Подобен тип полукръгли западни фасади се срещат само в Югозападна България, и по-точно в Брезнишко и Трънско (с. Рани луг, манастира в с. Конска, Гигинския манастир). През същия период към югозападната фасада е изграден открит притвор. Дървените колони на последния са увенчани с декоративни висящи аркади, характерни за архитектурата на Трънския край.
През Възраждането църквата е изписана и със стенописи, които заемат самостоятелно място в българската монументална стенопис. Преданието свързва тяхното изписване с македонския зограф Зинофия, извършил тази работа в 1867 г. Иконостасът също е възрожденски.
За жалост, днес голяма част от стенописите са увредени.

В непосредствена близост до църквата има малка сграда с няколко стаи, която е служела за училище, а в по-стари времена в нея били обучавани младежи за духовници.
Църквата "Св. Петка" е била тайно средище на будни хора от този край. Тук, в тази светиня, Ильо Войвода е събирал патриотично настроени хора от Краище, с които образувал чета и участвувал в Сръбско-турската война през 1876 година.
През многовековното си съществуване Пенкьовският манастир се изявява като ревностен пазител на народния дух, език и традиции, крепител на националното съзнание на местното население. Но не такава роля му е отредена по време на социалистическия атеистичен период (1944 – 1989 г.), когато храмът бива обречен на запустение и започва постепенно да се руши. Почти в същото положение остава и след идването на т.нар. „демократични промени“.
Старинната обител се възражда за нов живот едва през 2016 г. с въдворяването в нея на духовно лице – отец Софроний. Така, след много години на духовна пустота, в храма отново се извършва богослужение. Новият стопанин работи и по облагородяването на манастира.

През 2017 г. местни родолюбиви хора учредяват фондация "Възраждане на Пенкьовски манастир", чиято основна мисия е възстановяването на обителта. През 2019 г. e завършено обновяването на манастира и осветена новопостроена манастирска част – монашеско крило с три килии за монаси и магерница с трапезария. Така благодарение на духовниците, обединили усилия за възстановяване на храма, „Св. Петка“ вече отново действа като реален манастир.