Kъсносредновековната църква „Света Петка“ с.Таваличево

Преглед

Kъсносредновековната църква „Света Петка“ (Св. Параскева) се намира в близост до центъра на  кюстендилското село Таваличево.

Най-вероятно старинната черква „Св. Петка“ е била изградена по време на османското робство в периода XVI-XVII в. Изпълнявала е функциите на селски храм на средновековното Таваличево, записано в турските документи като Тавалич. Относно датировката на храма има и други мнения. Според „Енциклопедия на Западна България“ (изд. БАН, 1961 г.) той е построен през XIV в., преди завладяването на България от османлиите. Поддръжниците на последното становище изхождат от обстоятелството, че църквата не е много ниска и малка част от нея е вкопана в земята, което противоречи на християнското храмово строителство през османския период. Но този довод е недостатъчно основателен за категорично заключение. Отговор на въпроса може да бъде даден само след прецизно датиране на стенописната украса и археологическо проучване на терена в и около църковната постройка.
В старата летописна книга на храма е имало записано едно предание, което разказвало, че в ранните години на османското робство, при султана в Цариград, на висока длъжност е служил българин от Таваличево, който от преданост към родния край изпросил селото да има статут на закрила – жителите му да имат данъчни задължения наравно с мюсюлманите, да могат свободно да изповядват християнската си вяра и да се пази от посегателствата на турците. Този особен статут бил потвърден със специален документ – ираде, изписан на арабско писмо. За съществуването му си спомнял дядото на поп Стефан, както и дедите на предишни селски свещеници - поп Стоян и поп Стоил. Запазен е и споменът, че през тези тъмни времена на робство, в таваличката църква се е черкувало и дарявало пари населението от околните села.

В архитектурно отношение старинният храм „Св. Петка“ представлява малка, едноапсидна църква с два певника и с вътрешни размери 6,35 х 3 м. Постройката е вкопана в земята, така че нивото на пода ѝ е с две стъпала по-ниско от външното ниво. Сводът е полуцилиндричен и отвън е покрит с двускатен покрив с керемиди. Апсидата и двата певника също са покрити с керемиди, самостоятелно. Вътрешността на черквата се осветява от три тесни прозорчета. Градежът на сградата е от ломени камъни и каменни блокове (от пясъчник), споени с хоросан.

В миналото цялата вътрешност на черквата е била изписана. До скоро по-голяма част от средновековните стенописи бяха мазилката, нанесена при преизграждането на храма в началото на XX в. Преди години стенописите са били проучвани, правени са проби - сондажи, но реставрацията им така и не била започната. Оставени частично разкрити, ценните стенописи - произведения на българското средновековно монументално изкуство, са се рушили в продължение на 33 години. Днес – лятото на 2013 г. те са подложени на консервация и реставрация и скоро ще можем да ги видим в целия им блясък и красота.