Средновековна църква Свети Георги

Преглед

„Свети Георги Победоносец“ е средновековна българска църква в град Кюстендил. Църквата се намира в квартал Колуша в подножието на планината Осогово. Колуша е седалище на кюстендилския митрополит по времето на Османската империя.

Църквата е кръстокупоолна, от типа „вписан кръст“, с размери 10 метра дължина без притвора и ширина – 8,70 метра. Изградена е върху каменни основи от тухли, с т.нар. „скрити редове“, техника, при която редовете тухли са замазани през един по фасадите. Куполът и стените завършват с подпокривен двуреден корниз тип „вълчи зъб“.

Според архитектурните ѝ особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането ѝ може да се отнесе към XI-XII век. Тя е национален паметник на културата с голяма архитектурна, художествена и историческа стойност. Във вътрешността ѝ са разкрити стенописи от XII, XV, XVI и XIX век, представляващи редки паметници на църковната живопис. Средновековната иконография, дело на майстори зографи от Солунската школа, е представена от християнските светци – Пантелеймон и Ермолай, Козма и Дамян, Мина както и от светиците Варвара, Неделя, Петка и Екатерина. Най-добре запазеният образ е на Св. Никола. От XV-XVI в. са стенописите на Сава Сръбски и Йоан Кръстител. Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил III Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 г.

След Освобождението между 1878 – 1882 г. църквата е обновена. Към нея е построена допълнителна част – преддверие и камбанария. Стените отвън и отвътре са покрити с нова мазилка и изписани от местни и самоковски майстори.

В непосредствена близост до църквата е възрожденската сграда, където са експонирани част от запазените възрожденски икони и други паметници на църковната живопис.

Средновековните стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис в България, а възрожденските – разширяват и обогатяват представите за българската църковна живопис от този период. Църквата притежава голяма историческа, художествена и архитектурна стойност.

Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.77/1968 г.) и художествен паметник на културата с национално значение.

Църквата чества деня на светеца на 6 май.