Къща музей „Димитър Димов“

Преглед

Димитър Димов е един от най-изтъкнатите български писатели. Той е най-известен с романите си "Тютюн" и "Осъдени души". И двата романа са заснети и се превръщат в класика на киното в България. Димитър Димов е майстор на психологическия портрет, откриващ фините пластове на човешката емоционалност.

Къщата музей „Димитър Димов“  в София е отворена през 1969 и е част от Националния музей на българската литература. В този дом Димитър Димов прекарва последните 12 години от живота си. Апартаментът включва работен кабинет, лаборатория и документална експозиция, проследяваща моменти от живота и творческия път на писателя. В музея е събран архива на писателя – ръкописи, документи, материали, свързани с научната му дейност, богат фотоархив, лични вещи, апаратура по химия, физика, радиотехника и фотография. Запазена е и личната му библиотеката с над 3000 тома книги.

Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч, в семейството на Веса Харизанова и Тотьо Димов. Тотьо Димов загива в сражение, няколко дни преди края на Междусъюзническата война, а пет години по-късно Веса Харизанова сключва брак с офицера Руси Генев. По-късно, Руси Генев става тютюнев ескперт.

Димитър Димов прекарва детството си в Дупница. През 1919 г. семейството се премества в София и Димов учи последователно в Народно основно училище „Васил Априлов” и в Първа мъжка софийска гимназия. През есента на 1928 г. Димитър Димов постъпва във Ветеринарно-медицинския факултет на Софийския университет, откъдето през 1934 г. се дипломира като доктор по ветеринарна медицина. В продължение на пет години практикува професията си като участъков ветеринарен лекар в селата: Борима (Троянско), Лева река (Трънско), Ваксево (Кюстендилско), Кнежа (Оряховско) и в Бургас. На 24 март 1939 г. постъпва на работа като асистент по анатомия, хистология и ембриология на домашните животни във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет. В самия край на 1938 г. излиза от печат и първият му роман – „Поручик Бенц”, издадена от Добромир Чилингиров.

В периода януари 1943 – март 1944 г. Димитър Димов е на специализация в Института „Рамон и Кахал” в Мадрид. Едногодишният престой в Испания донася на Димов не само постижения в научно-изследователската му работа, но и силни впечатления и преживявания, които стават основа за създаването на нов роман – „Осъдени души” и на няколко пътеписа – „Януарска пролет”, „Кастилска зима”, „Куха Испания”... Пребиваването в Мадрид слага началото и на едно голямо приятелство – с испанския писател, литературен критик и преводач Хуан ЕдуардоСунига.

През 1946 г. доц. Димитър Димов заминава за Пловдив, където е назначен за ръководител на Катедрата по анатомия и физиология на домашните животни към Пловдивския университет.Тук именно писателят, наред с отговорната работа като преподавател в новосъздаденото висше учебно заведение, пише и своя трети роман – „Тютюн”.

На 31 март 1966 г. Димитър Димов, в качеството си на председател на Съюза на българските писатели, заминава с делегация за Букурещ на среща със Съюза на румънските писатели. Умира внезапно на следващия ден, 1 април, на летището в Букурещ.