Художествена галерия Христо Цокев

Преглед

Художествена галерия „Христо Цокев“ е открита на 5 септември 1962 г.  и първоначално функционира като художествен отдел към Исторически музей – Габрово, а от 1974 г. става самостоятелна институция, със собствена сграда. Носи името на един от първите български художници с академично образование, завършил Московското художествено училище. Историята на галерията е свързана с имена като Кънчо Цанев, Минчо Минчев, Митьо Солаков, Никола Николов, Светлин Русев и редица други известни български творци. В представителната експозиция могат да бъдат видени творби на Антон Митов, Васил Стоилов, Владимир Димитров – Майстора, Георги Божилов – Слона, Иван Мърквичка, Давид Перец, Дечко Узунов, Димитър Гюдженов, Златьо Бояджиев, Найден Петков, Ненко Балкански, Никола Танев, Константин Трингов, Христо Цокев, Цанко Лавренов, Ярослав Вешин и редица други изявени български автори.

Интерес представляват и скулптурите, включени в експозицията на автори като Ангел Станев, Андрей Николов, Вежди Рашидов, Маргарита Пуева, Митьо Солаков, Павел Койчев и други.

Художествената галерия е домакин на четири традиционни изложби: Пролетен салон на жените художнички; Изложба, посветена на деня на Габрово; Есенен салон и Годишна изложба  на габровските художници.

Художествена галерия „Христо Цокев“ е организатор на Международен пленер по живопис „Боженци“ и на Национално Триенале по живопис „Мостове“. 

Христо Иванов Цокев-Живописеца е първият художник – габровец със специално завършено образование. Впоследствие се превръща и в един от първите български даровити и добре школувани художници от предосвободителната епоха.

Първоначалното си образование получава в Габровското училище. Още като невръстно дете заминава с група габровски поклонници за Света гора, Атон. Остава в Хилендарския манастир през 1859 г. като послушник и проявява влечение към живописта. Помага на иконописците там, които забелязват неговите дарби.

След известно време, прекарано по светите земи, благодарение на един руски поклонник заминава за Русия. От 1860 г. е ученик в Киевската духовна семинария и приема монашески сан под името Харалампий, от което се отказва през 1867 г. при постъпването му в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура. В края на 1860-те години го завършва с успех.

Под името Димитър Йоанов учи при В. В. Пукирьов, П. А. Десятов, С. К. Зарянко и В. Г. Петров. Завършва през 1873 г.

Същата година посещава Одеса и се завръща в Габрово. Тук рисува портрети на своите съграждани, изписва икони за църкви и манастири. Оттогава датира и прозвището Живописеца, което измества фамилията му Цокев. През 1874 г. се жени.

Участва дейно в организиране на Старозагорското въстание (1875). След погрома му през 1875 г. младият художник е поканен да рисува икони в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Свищов. Заминава със своя шурей и решават да минат по пряк път. В местността Кара чала двамата пътници са нападнати от двама въоръжени турци и обрани. Понеже не намерили пари у тях, турците взели мушамата и ботушите на художника. След изобилие от псувни и обиди си тръгнали. Дълбоко възмутен от преживяното, Цокев запомнил образа на единия от похитителите и го нарисувал. По тази рисунка двамата разбойници били открити и заловени. Тази история се е разказвала дълги години в Габрово.

Заедно със съпругата си заминават за Свищов. До края на 1875 г. Цокев рисува. После, преследван от турците, емигрира с жена си в Гюргево. Там остава до Освобождението, като през цялото време рисува портрети и икони за църквите в Гюргево, Александрия и др. румънски градове и села. Същевременно развива активна революционна дейност като основател и член на Гюргевския клон на Българското централно благотворително общество. По време на Руско-турската война е художник при руските войски.

През 1879 г. се завръща в Габрово. На 15 ноември 1879 г. е назначен за учител по чертане и рисуване в новооткритата Габровска гимназия. В свободното си време отново рисува портрети и икони.

Христо Цокев кандидатства за учител в Софийската гимназия. Картината, която изпратил за участие в конкурса, била одобрена. Но поради влошаване на здравето му се отказва от учителското място. Учителства в Габровската гимназия още 4 години.

·         Най-ранните му творби са от 1867 г. – „Портрет на стар монах“ (НХГ) и „Архимандрит Арсений Москвин“ (НХГ).

·         Няколко портрета, рисувани от него, се намират в Софийския музей, пренесени от неговата съпруга.

·         По време на следването, освен рисунковите етюди по гипсови антични глави и цели фигури, от времето на художественото следване са останали и мъжки актове от натура, в които показва живописна дарба и професионално умение.

·         От следването му в Москва най-известни са творбите „Рускинче“ (1869, НХГ), „Автопортрет“ (1872, НХГ), „Мъж с ордени“ (1872, НХГ), „Етюд на млад мъж“ (1872, НХГ).

·         Повлиян от творчеството на големи руски художници, създава творби като „Стара жена“, „Монахиня“, „Пушач“, „Руска селска девойка“. Създадени през 1872 г., те са едни от най-ранните творби в българската битовата живопис.

·         Около 1872 г. рисува и пейзажа „Гора“ – един от първите самостоятелни пейзажи в българската живопис.

·         В Одеса рисува реалистичния портрет на Михаил Каролев /1873/.