Църква Успение Богородично град Габрово

Преглед

Църквата „Успение Богородично“ е шедьовър на българската възрожденска църковна архитектура.

Църквата е построена в близост до първата габровска църква „Света Петка“ в чест на Света Петка. Мощите на Света Параскева /Петка/ Епиватска преминават през Габрово на път за Търново /1231/. На мястото, където мощите са пренощували, населението издига църква, а Света Петка става духовна закрилница на града. Храмът съществува и през първите векове на Османското владичество. През 1798 г. войските на Капудан Хюсеин паша опустошават Габрово. Наред с безбройните унищожения и църквата е изгорена.

През 1704 г. с хюджет, което е решение на временния съдия в Търново, основаващо се на свещена султанска заповед, жителите на Габрово получават разрешение да ремонтират църквата си "Света Петка". Основанието за това разрешение е, че тя е "от преди завладяването". Този документ е доказателство за съществуване на достатъчно голямо селище с църква по времето на Второто българско царство, което се запазва и в следващите векове. Но тя не е възстановена, а през 1804 г. южно от нея е изградена нова църква „Успение на Пресвета Богородица“ при това без официално разрешение от властта. Тя е малка, схлупена и вкопана в земята. Когато става ясно, че липсват документи за изграждането ѝ, габровци временно настаняват в нея самарджии /майстори на седла за коне/, за да предотвратят затварянето ѝ.

През XIX в. Габрово е вече важен просветен, търговски и стопански център. Жителите на града са добили определено самочувствие и желаят по-величествен храм, който да им подхожда. Затова старата църква е разрушена на 5 май 1865 г., а на 11 май 1865 г. започва строителството на новата сграда.

Храмът е завършен през 1866 година от големия възрожденски майстор Уста Генчо Кънев. Той е архитект на сградата на Априловска гимназия в Габрово, както на църковни сгради в Румъния и Гърция.

Новият храм е осветен на 26 октомври 1866 година от четирима свещеници – архимандрит поп Силвестрий, Христо Йовчев Бочаров, Стефан Станимиров и поп Иван Гъбенски.

Църквата е разположена в централната част на града с изглед към един от най-красивите каменни мостове на река Янтра – Баев мост.

Феликс Каниц /1871/ написал:

„
В последната църква „Успение на Пресвета Богородица“, издигната от вещия тревненски майстор-строител Генчо през 1866 г. нова сграда, има много красива резба от орехово дърво; за изгледа на града тя е не по-малко величествена от новото училище с 19 фасадни прозорци.
“
Д-р Петър Цончев през 1934 г. разказва следната любопитна история:

„
До средата на XIX век църквите не са имали камбани, а дървени клепала, защото турската власт не позволявала. Но за новия храм габровци специално поискали да имат камбана и тя била доставена от чужбина. Турците не позволили да бъде окачена и да се бие. Габровци я занесли в Соколски манастир. С възкачването на трона на Султан Азис /юни 1861/, на двама габровци, „най-ревнителни от младите“, хрумнала идеята да използват празника за повод и да окачат камбаната. Празненството траяло 3 дни. През нощта срещу третия ден донесли камбаната от Соколски манастир и я окачили на камбанарията, без никой да подозира за тяхното намерение. Рано сутринта, заедно с клепалата започва да бие и камбаната. Това стреснало турската власт, но приятно изненадало габровци. Турските власти пристигнали да видят какво става. Населението ги уверило, че няма по-тържествен начин да изкаже верноподаническите си чувства към новия султан, освен със звъна на новата камбана. Така тя останала на мястото си.
“
Църквата представлява трикорабна базилика, с два купола и две редици от по четири колони. Майсторът е автор и на декоративната украса на църквата, състояща се от каменни релефи с растителни и животински мотиви.

Иконостасът е изработен от липово дърво само за 3 години /1882 – 1885/ и е забележителен образец на следосвобожденската дърворезба.

Иконите по фасадата са реставрирани от художника Адолф Селоф.