Католически храм Свети Йосиф - София

Преглед

"Свети Йосиф" е християнска църква, един от най-големите римокатолически храмове в България. Той се намира в София, седалище е на помощния епископ на Софийско-пловдивската епархия и е съкатедрала на пловдивската църква „Свети Лудвиг“.

Основите на католически храм в София са поставени преди Освобожденито, но сградата е завършена през 1880 г. Тогавашният енорийски комплекс включва църква, манастир за отците-капуцини, училище и концертна зала.

Църквата е напълно довършена през 1889 г. През лятото на 1896 г. цар Фердинанд I присъства заедно с княгинята и целия дипломатически корпус при освещаването ѝ от епископ Роберто Менини.

Бъдещият епископ Иван Романов започва своите свещенодействия като помошник-еронист в храма от 1901 г. до 1905 г. Епископското му ръкополагане е извършено също в храма на 4 октомври 1942 г.

Салонът „Свети Франциск“, използван за молитвен дом от 1944 до 2006 г.

На 30 март 1944 г. сградата е ударена с пряко попадение и разрушена при една от англо-американските бомбардировки над София. Създадена е Фондация „Свети Йосиф“, която започва да събира средства за възстановяване на енорийския храм. На 5 ноември 1944 г. епископ Иван Романов освещава салона „Свети Франциск“ – единствената част от комплекса, запазена след бомбардировките – като временен молитвен дом на столичната западнообредна енория. Концертната зала е използвана за служби в продължание на повече от 60 години. Енорийският дом на свещениците, с изключение на малка площ, е национализиран от държавата.

На 25 май 2002 г. папа Йоан Павел II, по време на апостолическо си поклонничество в България, полага основния камък на нова катедрала на същото място, където е била старата. Строежът на новия храм е подпомогнат от финансовите помощи на католици от целия свят. Строежът продължава в периода 2002 – 2006, с известни прекъсвания. Проектът е на архитект Константин Пеев и архитект Стоян Янев.

Католическа катедрала „Свети Йосиф“ разполага с 350 места за сядане и може да побере до 1000 богомолци. Катедралата е дълга 23 m, широка е 15 m, висока е 19 m. Основният корпус на сградата заедно с покрива е с височина 23 m, а камбанарията, оборудвана с 4 електронно задействащи се камбани, е висока 33 m. Тя е третата по големина католическа църква в България след храмовете „Пресвето Сърце Исусово“ и „Свети Архангел Михаил“ в град Раковски. Катедралата е оборудвана и с езичков орган, а над олтара се извисява 7-метрово дървено разпятие. Под кръста се намира иконата на Богородица, подарена от патриарх Максим по време на освещаването на храма. От двете страни на презвитериума се намират две статуи – на патрона на катедралата свети Йосиф и на патрона на капуцините свети Франциск от Асизи.

От дясната страна при входа се намира иконата на Божието Милосърдие с надпис: „Исусе, уповавам се на Тебе!“. Тази икона е свързана с явлението на Исус на Света Фаустина Ковалска. При входа се намира и статуята на Дева Мария, която в Лурд през 1858 г. се явява на света Бернадета Субиру, за да се обяви като непорочно зачената. От другата страна на портата на катедралата се намират статуите на едни от най-популярни светци в Католическата църква – света Тереза Авилска, боса кармелитка, и свети Антон Падуански, францисканец.

При оградата на катедралата се намира статуята на блажения папа Йоан XXIII, която е осветена от папа Йоан Павел II при посещението му през 2002 г. в енорията.

Храмът се стопанисва от Ордена на капуцините. Храмовият празник  е на  19 март.