Гробница на Княз Александър I Батенберг

Преглед

Мавзолеят-гробница на княз Александър Батенберг се намира на булевард „Васил Левски“ № 81 в София и има площ 80 кв. м. и височина 11 метра. Построена е през 1897 година по проект на швейцарския архитект Херман Майер. Гробницата е еднокупулна,  в стил неокласицизъм и късен барок. Оформена е симетрично с четири маркирани ниши. Над входа на гробницата е поставен стилизиран княжески герб. Отвътре стените са декорирани от проф. Харалампи Тачев. В средата на Мавзолея е поставен саркофаг от чист карарски мрамор, а зад него до стената е прилепен мраморен паметник, върху чиято лицева страна е изваян в барелеф образът на Княза. В гробницата са изложени княжеските реликви: бойният му шинел, калпакът, сабята и други, както много венци. До сега са положени над 1300 венци от различни лица и организации както от България, така и от чужбина, като понастоящем се съхраняват лентите на около 600 венеца.

Александър Батенберг е първият български княз след Освобождението на България, след като е избран единодушно от I-то Велико народно събрание на 17 април 1879 година измежду трима кандидати. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. Оттегля се от престола на 26 август 1886 година и заминава от Лом с параход за Виена. Александър Батенберг умира в Грац, Австрия на 17 ноември 1893 г. – само на 36 години. Последната воля на Княза е била да бъде погребан в България и по тази причина тленните му останки са били пренесени в София. До завършването на гробницата през 1898 година тялото му е положено в Ротондата „Свети Георги“.

Гробницата е отворена за посетители до 1946 г., когато е затворена, вещите – предадени на Военно-историческия музей, а короната демонтирана. През 1991 г. гробницата отново е открита за посещения. Тя е обявена за национална историческа и художествена ценност и се управлява от Музея за история на София.