Джамията на седемте девойки

Преглед

„Джамията на седемте девойки“ или „Йеди къзлар джамиси“ е едно от онези чудодейни места, които събират хора от различни религии. Там няма значение кой си и как се казва твоят Бог. Има значение само любовта. Заради нея е построена и самата джамия. Всъщност тя е един от най-старите мюсюлмански храмове в България. Построена е през 1428 година. Историята е следната. В несъществуващото вече село Рамоллар живеели седем моми. Те били сгодени за седмина момци – войници. Момчетата били призовани на служба в армията на султана, а момичетата останали да ги чакат. Трябвало да се венчаят, когато момчетата се завърнели след края на войната. Но, те не се връщали. Времето минавало, а тежестта в сърцата на момите ставала все по-голяма. Един ден дошла вест. И седемте годеника били убити в битка. Сломени от скръб, девойките дали обет, че никога няма да се омъжат. Решили, да продадат зестрите си, а с парите да построят джамия в памет на годениците си и любовта към тях. Така и направили. Майсторите издигнали джамията за една нощ. Накрая, когато тя била завършена, седемте девойки изчезнали, без да оставят ни вест, ни кост. Хората разправят, че се превърнали в ангели, които се възкачили на небето при своите любими. Така джамията получила името „Седемте девойки“. За да се помни, че любовта е по-силна от всичко. Денят, в който се случило чудото с възнасянето на момичетата бил 6 май. От тогава на всеки 6 май вече повече от 600 години тук се събират хиляди хора от цялата община. Четат се „Мевлид” (произведение, написано от Сюлейман Челеби през 812 г.), Корана и молитви, а гостите се гощават с пилаф.

Красивата история на момичетата, които платили любовта с животите си се разказва и до днес. В градината на джамията са и техните гробове, обсипани с дарове. Те са празни, но са там, за да ни напомнят. На каменните плочи на всеки от тях не пише имената им, а RUHUNA FATIHA, което означава „Молитва за душата”. На празника на джамията – 6 май – пред тях се събират жени на всякаква възраст. Смята се, че когато човек се помоли, седемте девойки помагат молбата да бъде чута и желанието да бъде изпълнено. Днес джамията има статут на музей и е обявена за „Паметник на културата с регионално значение“.

С това обаче чудото на мястото не свършва. Малко по-нататък в днешните турски гробища има няколко камъка, които се считат за силно целебни. Те не са просто камъни, а комплекс от няколко специално оградени места. Всяко за различни болежки. Първият камък е подобен на така наречените провиралки, обаче само с врата. На него се лекуват всякакви болести. Минава се три пъти, а след това се излиза през друг изход, за да не се вземе болестта обратно, а да остане в земята. За втория хората разказват, че помага за костни заболявания Затова при него човек застава на четири крака. И тук, човек трябва да се наведе три пъти. Следващият камък, помага при мигрени и главоболия. Там човек трябва да се свие така, че да допре главата си в камъка три пъти, та да остави да го изцели. Четвъртият камък лекува гръбначни болести и ревматизъм. На него човек трябва да седне. Ако не може, поне трябва да подпре болното място. И така отново три пъти.