Черните камъни село Орешник
Преглед
Черните камъни се намират в северната част на Сакар планина, на 4 км югоизточно от Тополовград и на 2.5 км южно от село Орешник /Хасковска област/.
Те са разположени между 400 и 450 м надморска височина.
До тях може да се достигне по два начина:
1. Поемате по пътя от Тополовград за връх Вишеград – 856 м. след 4 км при старата Горска хижа завивате на изток по черен горски път, Черните камъни отстоят на 700 м. източно от шосето между котите връх Гума (524,2) и връх Дамкая (435,7) (42.05039, 26.35547).
2. От югозападния край на село Орешник /покрай гробищата/ поемате по горски път който води до превала /385м./ между връх Гума и връх Дамкая, завивате в югозападна посока по черен горски път и след около 400 м. навлизате в масива на Черните камъни.
Геоложкият феномен „Черните камъни” е най-впечатляващата природна забележителност в Сакар планина. Той е оформен сред долнотриаските метаконгломерати на Пальокастренската свита, отложени преди около 245 млн. години. Името на скалния ансамбъл идва от тъмния облик на метаконгломератите, които са изградени предимно от кварц, фелдшпати, амфиболи, слюди и разнообразни литокласти от интрузивни и метаморфни скали.
Районът има сравнително сложен геоложки строеж с интересни взаимоотношения между магмени, метаморфни и седиментни скали.
Въпреки, че Сакар планина е ниска и слабо разчленена, в нея се срещат доста интересни от туристическа гледна точка места с подходящо съчетание между геоложки дадености и природен ландшафт. Черните камъни са отделна скална забележителност и представляват поредица от внушителни скални зъбери, подредени в северозапад-югоизточна посока на дължина над 300 м. и издигащи се на височина 50-60 м над околния ландшафт. Най-внушителната част от скалния ансамбъл наподобява замък с многобройни кули, а по-ниските нива са представени от стърчащи, наклонени на юг зъбери.
Откъм северната страна скалите са по-заоблени и плоски, но по южния склон оформят внушителен скален венец с височина 50-60 м. Геоложкият феномен е образуван през Кватернера, вследствие на съвременната ерозионна дейност на различните атмосферни фактори. Минералният състав на скалите и претърпения метаморфизъм предопределят тяхната висока ерозионна устойчивост. Образуването на стърчащите скални пирамиди обаче, се дължи главно на стръмния наклон на пластовете, които потъват стръмно на североизток под ъгъл 70-80° и са разположени перпендикулярно на наклона на склона.
Скалите са разположени сред смесена широколистна гора/дъб, габър, мекиш, липа и др./, значително е орнитоложкото богатство – могат да се наблюдават различни интересни птици, могат да се наберат различни видове билки и горски плодове с които района изобилства. Красива е и панорамата към по-високата част на Сакар планина която се открива от Черните камъни.
В близост до обекта се намира и връх Дамкая на който се предполага, че е съществувало праисторическо светилище.
От върха се откриват красиви гледки към високата част на Сакар планина, долината на река Тунджа, и в северна посока.
Местността Черните камъни попада в класа на геоморфоложките феномени и се отличава с изразителни черти, които не отстъпват на редица защитени геоложки феномени от типа на скалните кукли в горнокредно-палеоценските варовици в Северна България (Чудните скали при село Аспарухово, Варненско; Купените, Чуклите и Скалните кукли при село Реселец, Плевенско) или скалните пирамиди от типа на Стобските, Кътинските и др.
Като туристически обект и популяризиране на този геоложки феномен могат да бъдат извършени следните мероприятия: поставяне на информационни табели на шосето за Вишеград; разработване на туристическа пътека по черния път от ловната хижа на шосето и от село Орешник, поставяне на табели с кратка информация за вида и възрастта на скалите и за развитието на геоложките процеси довели до образуването на скалните зъбери. Близостта на обекта до Тополовград и с. Орешник също е от значение за разработването му като туристическа дестинация.
Препоръчваме да видите
- Мегалит Слънчево Светилище Палеокастро
- Долмени в Хлябово
- Местността и пещерата „Дрънчи дупка“
- Устремски манастир