Скално светилище на слънцето Палеокастро

Преглед

Археологическият обект Палеокастро се намира на северните склонове на Сакар планина между град Тополовград и село Хлябово, на около 3 km западно от града.

Обектът е считан за скално светилище, посветено на Слънцето, като това е работна хипотеза. Култовият му характер не е окончателно доказан.

Обектът, приеман от археолози като светилище, носи името на древната тракийска крепост Палеокастро. В самата крепост се издигат високи скали, които образуват на върховете си верига от зъбери, обърнати с едната си дълга страна към изток. Поради това цялата източна дължина на скалистата верига изложена сутрин на лъчите на изгряващото слънце. По всички повърхности на тази страна са изработени над 150 дискове моделирани в скалите по хребета (т.нар „слънчеви дискове“ са многократно публикувани в научни трудове, посветени на мегалитните паметници, често интерпретирани като тракийски. Техният брой се определя от 140 до над 200 при диаметър на кръговете от 25 до 100 cm. Някои от дисковете са изпъкнали и стърчат над повърхността на скалата с по 3 – 5 см., други са вдлъбнати на приблизително същият размер в дълбочина. Към края на скалата са моделирани и кръгове, които са означени с ямички в скалата. На места са групирани по два или три, наредени хоризонтално и вертикално. „Слънцата“ са издълбани както във висок, така и в нисък релеф. Могат да се видят и вписани един в друг дискове. Диаметърът им варира от 0.20 см. до 1 м. Всички дискове издълбани в скалата се огряват от утринното слънце.

Интересен е фактът, че навсякъде, където са издълбани каменните дискове (по целия гръб на върха) се наблюдават дискове, от които горната част стърчи над земната повърхност, докато долната им част остава в земята. Това е свидетелство за археолозите, че са дълбани още в много древни времена и са затрупани от естествено повдигане на почвата, тъй като насип или нанос на този връх трудно би се образувал на този връх.

На най-високото място на хребета скалите образуват защитна ивица, която е използвана за изграждането на крепост в началото на I хил. пр. Хр. Крепостта е многократно преустройвана и е функционирала и през Средновековието. От нея идва и името „Палеокастро“ (Παλαιόκαστρο) (от гръцкото „Παλαιόσ – Палайос“ – стар, древен, някогашен и „καστρο – кастро(н)“ – крепост), с което е назовано светилището.

Осъществените измервания на наклона и посоката на залягане на по-добре изразените вдълбани в метаморфната скала кръгове с геоложки компас показват, че скалите залягат стръмно под ъгъл 41 – 57° (средно 48°) и посока север-североизток (ССИ) 13 – 30° (средно 25°). Измерените наклон и посока съвпадат с кристализационната шистозност на скалите. Тя е била решаващият фактор за отцепването на издълбаните на определена дълбочина каменни кръгове. Следователно, според българският геолог проф. дгн Руслан И. Костов, съществуващата в научната литература идея за насочено на изток светилище и соларен култ с каменни „слънца“ трябва да бъде изоставена. Най-общо се отбелязват „скални кръгове“ в негатив и позитив с голям и с малък диаметър. Измереният диаметър на големите кръгове варира между 79 – 102 cm (средно 88 cm), а за малките кръгове – 25 – 46 cm. Дебелината на издълбаване на отделен скален кръг достига 10-15-на cm. От геометрична гледна точна издълбаният от скалата обект би имал формата на къс (плосък) цилиндър.

 Светилището отстои на 2,5 км югозападно от гр. Тополовград. Вр. Палеокастро (424 м) се издига над цялата околност и от него има добра видимост на голямо разстояние.