Археологичен Комплекс Перперикон

Преглед

Перперѐк, наричан и Перперикон, е ранноисторически, античен и средновековен български каменен комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от VI – V хилядолетие пр. Хр., паметници от античността и средновековна крепост. При траките, Перперек е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно тук са живели римляни, готи, ромеи и българи.

Крепостта – скален град Перперек се намира на 15 km североизточно от днешния град Кърджали. Той заема най-високия връх (до 735 м) над долината, дълга 10 км и широка 3 – 4 км (ок. 300 – 370 м), през която тече река Перперек, ляв приток на река Арда – язовир „Студен кладенец“. Скалният град Перперек, ограден от три страни от реката, се намира на 6 км западно от село Перперек, на 2 км южно от село Горна крепост и на 4 км източно от село Стремци. Площта му е около 12 000 кв. м. Мегалитният комплекс, най-големият на Балканския полуостров, има площ от 5000 кв. м. Светилището на траките е разположено на 470 м.н.в.

Перперек (Перперакъ), е обект на изследване от българската историческа наука от 1931 година, когато бъдещият Проф. Петър Мутафчиев го включва в студията си „Към църковно историческата география на Пловдивско“. Перперек (Перперакъ) е известен на българската археологическа наука от 1932 година, когато бъдещият Проф. Иван Велков го описва, и така обектът влиза в научно обръщение. През 1938 година Перперек заедно с други прочути български крепости става част от учебната програма на българските училища. Проф. Васил Златарски включва в общото разглеждане на крепостите в Родопите и Перперек (Перперакий) по известните дотогава средновековни гръцки източници в „История на българската държава“,

Перперек е един от стоте национални туристически обекта в България.