Антично и средновековно селище Ятрус

Преглед

Ятрус или още Ятър – антично име на река Янтра. Ятрус е божество от тракийската митология, за което не знаем много, освен, че държал някои стихии в подчинение. Според една по-нова теория Янтра е дума с източен произход: мистична фигура, олицетворяваща сложни движения в природата. Римски и ранновизантийски град със същото име е съществувал при устието на Янтра в близост до днешнотосело Кривина, Русенска област. Тя просъществувала до VII век, рухвайки под ударите на прииждащите от север-североизток славяни, авари и прабългари. Върху развалините му през 8 – 13 век съществува старобългарско селище. Ятрус заемал площ около 3 ха. Защитен бил с масивна каменна стена с издадени навън кули. През 1958 г. са открити източна порта, обществени и частни сгради, 2 старохристиянски базилики и др. Намерени са железни мечове, керамика, златни монети от 10 век, железни оръдия на труда и др.

Името Ятрус се среща в римските пътни карти от III в. Там Ятрус е отбелязан като пътна станция, разположена на главния военен път, свързващ Сингидунум (дн. Белград) с делтата на р. Дунав. В “Певтингеровата карта” Ятрус е поставен на 9 римски мили от Нове (до дн. гр. Свищов) и на 16 мили от Тримамиум (до с. Мечка). Пръв Карел Шкорпил отъждествява развалините при днешното село Кривина с римския Ятрус. Локализация е потвърдена от дългогодишните българо-немски археологически проучвания. Благодарение на тях Ятрус се превръща в най-добре проучения късноримски военен лагер в днешна България. Установено е съществуването и на по-ранно селище, предшественик на късноримската крепост. Селището е функционирало заедно с пътната станция през II-III в. и вероятно е играело роля в граничната отбрана на империята.

През 270-275 г. под натиска на настъпващите от север и североизток варварски племена, римляните са принудени да напуснат провинция Дакия, разположена северно от р. Дунав. Така долното течение на реката се превръща отново в имперска граница. За ефективната й охрана римските императори организират мащабно строителство на крепости. Особено интензивно то е през първата четвърт на IV в. – по времето на император Константин I (306-337 г.). По това време на десния бряг на р. Янтра, при нейното устие, е изграден военен лагер – кастел, именуван с античното име на реката – Ятрус.

Кастелът Ятрус е разположен върху неголямо възвишение, издигащо се над блатистото устие на р. Янтра. Мястото е естествено защитено със стръмни склонове от север и североизток. Крепостта следва очертанията на хълма, което определя и неправилната й форма. Широчината на крепостната стена в отделните сектори е 3 – 3,50 м, а предполагаемата и височина е била 10 м. От външната страна на стената са разположени 10 силно издадени, масивни U-образни кули. Две от тях отбраняват единствената порта на кастела. Ядро на укрепителната система на Ятрус е една голяма правоъгълна кула, която по своите внушителни размери (30,50 x 15,30 м) е без аналог сред паметниците на римското военно строителство в днешните български земи.

Последните археологически проучвания показват, че в този си вид военният лагер Ятрус просъществува до към 70-те години на IV в. След битката при Хадрианопол (дн. гр. Одрин) през 378 г., в която загива римският император Валенс, започва ускорен процес на разпад на късноримския модел на военна организация, при който съществуващите военни лагери постепенно се трансформират в укрепени цивилни селища. Този процес се вижда добре и в кастела Ятрус. След опустошителен пожар сградите с чисто военно предназначение са изоставени. На тяхно място се оформят по-малки по размер и отстъпващи като техника на градеж постройки, чиито обитатели – вероятно готски федерати, са население, занимаващо се със земеделие. Тези комплекси притежават жилищни, складови и работни помещения, в които се откриват разнообразни инструменти и занаятчийско оборудване. Отделни находки, като въоръжение и вносни амфори показват наличието на централизирани доставки. Ятрус продължава да е звено от общоимперската гранична отбрана, а неговите жители изпълняват и военни задачи по време на вражески нападения. Едва след опустошителните хунски набези от втората четвърт на V в. процесът на неговата трансформация от военен лагер в цивилно селище приключва.