Антична крепост Сексагинта Приста и античния некропол

Преглед

Сексагинта Приста се намира в съвременната северозападна част на град Русе, на възвишение до брега на река Дунав. Крепостта е локализирана в края на ХІХ век от Феликс Каниц на основа на разстоянията между крепостите, отбелязани в римските маршрутни карти.
Първи сведения за крепостта и останки от нея получаваме в началото на ХХ век от братя Шкорпил. При строежи и изкопни работи в двора на Военния клуб са регистрирани останки от крепостта, но археологически проучвания има в периода 1976-1978г. и 2005-2006 г. В резултат са открити около 50 м от северозападната крепостна стена и кула, шест сгради, храм на Аполон и Принципията – щаба на военната част в Сексагинта Приста. Извършено е консервиране на откритите структури през 1976-1978 г. и през 2002 г. е отворена експозиция на открито “Сексагинта Приста”. В изминалите оттогава години обекта е социализиран и сега е сред посещаваните музейни експозиции.

Традиционно името на крепостта се превежда като “Пристанище на 60-те кораба”. След анализирането на всички достъпни извори е установено, че кастелът получава името си във връзка със събития от края на І век, а именно Дакийските войни на император Домициан (85-89 г.). Тогава през р. Дунав, при устието на р. Русенски Лом е прехвърлен един римски легион, състоящ се приблизително от 6000 човека. Точно 60 кораба от типа пристис са били необходими за тази акция. В чест на победата над даките кастелът получава новото си име. Вероятно до тогава укреплението е носело тракийското име на р. Русенски Лом. Първите известни сега епиграфски и писменни извори за Сексагинта Приста са от началото на ІІ век.

Досега се предполагаше, че на територията на кастела е съществувало неукрепено тракийско селище в периода от ІІІ век пр. н.е. до идването на римляните. Последните проучвания доказват по безспорен начин, че хълмът е място, където траките са извършвали непознати за нас обреди и култови практики. Останки от тази дейност са стотици ями, от които засега са проучени около 50. Тракийският ямен комплекс е датиран в периода І век пр. н.е. – І век от н.е. Мястото е важно култово средище, а разположеното не далеч селище (на около 500 м.) има важни търговски и политически функции. Този период е сред слабо проучените археологически в България. В ямите са открити много керамични съдове, бронзови предмети, монети, кости и други находки. Част от съдовете са поставени цели. Уникален е зооморфен съд с богата врязана и излъскана украса, завършващ с глава на орел.

Сред останалите материали се открояват няколко (фибули и др.), които обикновено се срещат в Западна Европа. Изследванията през 2005/2006 г. доказват, че първият римски военен лагер (от края на І до края на ІІІ век) не се е намирал на проучваната площ. Мястото му засега е неустановено, но вероятно е разположен при устието на р. Русенски Лом, по-навътре от късноантичното укрепление. Останките на хълма, от периода ІІ – ІІІ век са от цивилни постройки, вероятно крайлагерно селище, обособено и като култов център. Проучени са останките от няколко сгради. Една от тях е храм на Аполон, в която са открити депонирани четири цели и фрагменти от оброчни плочки на Тракийския конник и Аполон, керамика, монети и други находки. На мястото си е открит и жертвеник на Аполон с надпис. Интересен е планът на открития храм. Той е ориентиран североизток – югозапад и по план наподобява християнски храм. Най-близките паралели на подобни езически храмове има при с. Ручей, Крумовградско; Benwel, Англия и Поролисум в Дакия (Румъния). Разкрития храм е доказателство за заимстването от ранните християни и на плановите конструкции от езическите храмове.
Оброчните плочки на Тракийския конник и Аполон са открити в екседрата на храма, положени в ями. Сградата преустановява функциите си в края на ІІІ век и върху нея е изградена една от най-важните сгради в римския военен лагер – Принципията. По това време (края на ІІІ – началото на IV век) е изградена късноантичният кастел, към който принадлежат разкритите през 1976 – 1978 г. сгради, северозападната крепостна стена и кула.