Античен Комплекс включващ 3 обекта: храм - кладенец, римска баня и късноантична крепост Кула

Преглед

Гърленският храм-кладенец е археологически обект, датиран към късната бронзова епоха, намиращ се северно от село Гърло, област Перник (България). Обектът представлява подземно сводесто помещение (толос), изградено над кладенец, към който води стълбище (дромос). Откривателката му, проф. Митова-Джонова го свързва с ранна фаза на културата, която по-късно изгражда постройките „нураги“ запазени на оостров Сардиния. Забележителното сходство с покрития кладенец при Балао дава основание за датирането към ХІІ-Х век пр.н.е. Културно-исторческите интерпретации на градежа остават в голяма степен хипотетични поради несистематичните научни изследвания. Дава основание за датирането към ХІІ-Х век пр.н.е. Културно-исторческите интерпретации на градежа остават в голяма степен хипотетични поради несистематичните научни изследвания.

Гърленският храм кладенец се различава коренно от всички подобни сардински обекти по своето теренно разполагане. На остров Сардиния всички свещени кладенци са разположени на съвършено равнинен платовиден терен. Според инж. Любомир Цонев в това се състои неговата уникалност – съоръжението е полувкопано в стръмен планински скат и изграждането му е било от изключителна сложност. Архитектурната реализация на съоръжението не е типична за тракийската култура, която се развива на Балканите след XV в.пр. Хр. Храм-кладенецът няма предшестващи го архитектурни съоръжения от същия тип, нито последващи такива. На Балканите съоръжението е уникален архитектурен паметник.

За популяризирането на обекта след 2004 г. изиграват важна роля многобройните статии на инж. Любомир Цонев, който е един от инициаторите на проекта „Балкански мегалити“.

Култовото съоръжение е открито при разкопки през 1972 г. от научен екип работещ под ръководството на проф. д-р Димитрина Митова-Джонова в местността Пусто Гърло западно от пролома Клисура образуван от Красавската река, на северния дял на Гребен планина (част от Плано-завалската верига), под връх Кула при село Гърло.

Първоначално се смята, че градежът е ранна разновидност на късните тесалийски куполни гробници, вкопани в планински скат, но при тях дромосът е на едно ниво с толоса. След като на пода се очертава широко отворена шахта, проф. Митова-Джонова стига до заключението, че се касае за сепулкрален (погребален) архитектурен паметник от нов вид – с несвойствено съчетание на шахтов гроб под голямо куполно засводяване. По време на археологическото проучване обаче тази първоначална хипотеза е отхвърлена, тъй като са разкрити кости на жертвени животни, които свидетелстват за култовия характер на градежа.

Проф. Митова-Джонова намира аналогии на съоръжението при древните водоемни съоръжения на Микена и Палестина. Тези съоръжения са с големи размери, но при тях отсъства толос и опейон.

По време на продължителното търсене на аналог на градежа проф. Митова-Джонова попада и на Протосардинската култура Нураги с нейните свещени кладенци (pozzo sacro) и по време на този процес през 1982 г. откривателката на Гърленския храм-кладенец посещава остров Сардиния, където обхожда много от свещените кладенци и кули-нураги намиращи се на средиземноморския остров. На място установява, че Храм-кладенецът при Балао напълно съответства като размери и градеж на кладенеца при село Гърло.

Според проф. Митова-Джонова храм-кладенецът при село Гърло е единственият сакрален градеж, аналогичен и синхронен на протосардинския кладенец Куккуру от Сетимо сан Пиетро, Сардиния. Подобно на същия сардински сакрален градеж, Гърленският храм-кладенец е бил елемент от сакрален комплекс. Западно от кладенеца по склона до към края на 1960-те години е съществувало каменно корито, изградено от четири каменни блока, наподобяващо долмен. На скалния масив над кладенеца според разкази на местни жители от село Гърло са били изписани рисунки. На около 700 – 800 m северозападно се е намира местността Русалимските гробища, където са били издигнати побити камъни (менхири) – днес унищожени.

По време на теренното проучване през 1972 г., което проф. Митова-Джонова осъществява по северозападния склон на връх Кула, тя отбелязва че по целия склон се наблюдават разсипи, аналогични на строителния материал ползван за изграждането на кладенеца. Обстоятелството, че този камък се намира по-високо над градежа, категорично разкрива наличието на друго, аналогично синхронно строителство, вероятно руините на селище.

Североизточният склон на връх Кула, който се спуска към Гърленската падина е осеян с малки и големи изворчета, а по време на археологическото проучване са документирани девет изворчета. На около 150 m. източно от храм-кладенеца е открита и малка римска баня (захранвана от подземните води), близо до която е и каптажът на селския водопровод. 

Интересна особеност е, че кладенецът е изграден при най-високия извор на планинския скат, този факт, както и твърде сложният архитектурен план на градежа потвърждават че съоръжението не е изградено да служи като обикновен битов водоем.

Историческото идентифициране на обекта е трудно. Поради липсата на подобни синхрони градежи, проф. Митова-Джонова намира аналогични такива – в случая градежи на обекти от същия тип и архитектура в същия стил в културата Нураги на остров Сардиния.

Древни подземни кладенци (pozzo di sacro) са известни не само от остров Сардиния, където те наброяват 70. но и от няколко други места по света:

·         остров Кея (Κέα/Κέως), Гърция

·         светилището на Асклепий на територията на гръцката колония Пантикапей край днешния град Керч, (разположена на Кримския полуостров)

Мегалитни градежи с пред-нурагически (или прото-сардински) са открити в:

·         Ел-Ахуат Израел

·         баптистерият от Картаген, Тунис

В Сардиния мегалитните съоръжения изобилствали още в донурагическия период, като още в III хил. пр. Хр. съществува развита праисторическа култура. В края на II хил. пр. Хр. в резултат от нашествието на т.нар. морски народи и на острова се разпространили знания за добиването и обработката на метали, поради което и започва замяната на старите богато украсени гробници със строителството на кули-нураги.

Античната традиция свързва тези преобразувания с миграцията на баларите от североизточна Иберия (Сердан), която била обитавана от сордони и керетани. Аналогични нурагически култури имало през Бронзовата епоха и на Балеарските острови и Корсика. Най-важните и близки паралели на съоръжението от село Гърло се откриват при културата Нураги, на остров Сардиния. Обектът е единственият градеж, реализиран от носителите на Протосардинската култура „нураги“ в България и в частност на Балканския полуостров представлява особен научен интерес. Градежите на храм-кладенци оставени от Културата нураги документирани на остров Сардиния са седемдесет на брой, тридесет от които са много добре запазени. Изграждането им е датирано в периода ХІІ – Х в. пр. Хр. Основните им компоненти – подземен толос, в средата с кладенец, полупокрит дромос, каменна стълба в дромоса, която извежда на повърхността, и правоъгълно преддверие пред дромоса съвпадат с елементите на градежа на съоръжението край село Гърло. Най-близкият аналог на Гърленския храм-кладенец по строителен план е Храм-кладенецът при Балао, аналогична строителна техника се наблюдава и при свещения кладенец Куккуру при Сетимо сан Пиетро.

Носителите на Нурагическата култура били неиндоевропейски народ. Общоприето е мнението, че протосардинската култура нураги има месопотамски характер и че нейни носители са морският народ шардени/сардени/сордони. Нурагическата култура просъществувала до миграцията на етруските от Мала Азия в този регион. Някои артефакти от нурагическата култура показват аналогии с Етруското изкуство и със сходни изделия от Източното Средиземноморие. Сходни на нурагите били торетата в Корсика, талайотите на Балеарските острови и сесиотите в Пантелерия.

Според известния етрусколог специалист по сардинска праистория – проф. Масимо Палотино, архитектурата на градежите, създадени от културата Нураги, е най-напредналата и усъвършенстваната от всички други съществуващи в Западното Средиземноморие по време на късната Бронзова епоха, включително и в сравнение с дрвеногръцките колонии, възникнали на Сардиния след VII век пр. Хр.

Датировката на Гърленския храм кладенец е дискусионна. Според проф. Митова-Джонова, съоръжението е изградено през XII век пр. Хр. – в късната Бронзова епоха и е синхроничен на селището и скалното светилище на източния склон под връх Кула. Тази датировка представя съоръжението като един от най-старите градежи на Балканския полуостров – по-ранен от долмените – първата гробищна архитектура, появили се на територията на Странджа, Сакар, Източните Родопи и Сърнена Средна гора през Желязната епоха, като датирането дори на тези съоръжения е твърде спорно.

По време на археологическото проучване на обекта са открити фрагмент от каменна брадва, дърво и кости на жертвени животни, което според проф. Митова-Джонова определя сакралната същност на обекта. Въз основа на тях и на обемноплановото му решение храм-кладенецът, според проф. Митова-Джонова намира пряка връзка с мегалитните градежи на Протосардинската култура Нураги и с предноазиатската култова архитектура.

Гърленският храм-кладенец е публикуван в научната литература с датиране към ХII в. пр. Хр., Храм-кладенецът при Балао е датиран към IХ в. пр. Хр., а светилището от Пантикапей – към V-VI в. пр. Хр., докато храмът-кладенец от село Гърло е отъждествяван от проф. Митова-Джонова с шумерския бог Енки, а свещеният кладенец от Балао (о-в Сардиния), както и останалите 70 кладенеца от Сардиния са свързани с неизяснен религиозен култ, който е безспорно свързан с почитането и обожествяването на подпочвените води.

Д-р Николай Дерменджиев посочва, че най-трудно обяснимият факт в паметника при село Гърло е технологията на градеж на толоса – в истински свод. Този метод се появява значително по-късно от предполагаемата дата на изграждане на съоръжението в късната Бронзова епоха. Това, заедно с наличието на издълбаните марки, напомнящи римски цифри (V и VI) в близост до входа в толоса и евентуалното късно засипване на съоръжението (през III-IV век сл. Хр. – в късната Античност), разколебава значително идеята за ранна датировка според д-р Дерменджиев.

Не е възможно датиране на съоръжението посредством маркерите за зимното и лятно слънцестоене, тъй като паметникът е бил изменен веднъж по време на иманярска инвазия през 1970-те и втори път в рамките на много спорната реставрация и консервация на съоръжението през 1980-те, когато важни елементи от конструкцията са били разместени и не се знае оригиналното им разположение.

При археологическото проучване на кладенеца са намерени сравнително малко находки. Пред входа е открит един керамичен фрагмент, който според проф. Митова-Джонова е с подчертан източен, аналогичен характер. В самия кладенец на 4 m дълбочина под насип от ломен камък и пръст е открит фрагмент от кафява стъклена чаша с диаметър от 4,5 см, датираща от късната Античност. Тя най-вероятно е свързана със засипването на съоръжението през IV – V в. сл. Хр.

На самото дъно на кладенеца е открит фрагмент от каменна брадва или наконечник на рало. Също така са открити примитивно обработени отрязъци и вейки от дъб. Тяхното цепене и заостряне разкриват обработка с каменни оръдия. Според проф. Митова-Джонова откритието на тези артефакти и дъбови вейки на дъното на кладенеца е доказателство за ползването му за култови цели.

До южната стена на дромоса пред входа на толоса са открити кости от крайници на телци и говеда, рога и част от череп с рогата на бик. В самия толос са открити и части от скелети на други животинцки видове, сред които кости от три различни породи кучета, вълк, бик, дива и домашна котка, лисица, заек и водна костенурка.

Проф. Митова-Джонова свързва костите от дромоса с жертвоприношение към конкретно божество, докато костите от толоса според нея принадлежат на животни-тотеми, останали там след последното приношение, след като приносителите са напуснали този район, а коренните жители, очевидно не са имали отношение към този религиозен култ и са оставили костите от приношенията непокътнати.

На височина от 1,8 m в толоса, от дясно на входа, са издълбани 5 знака с височина от 2,5 до 5 см, наподобяващи римските цифри V, V, V и VI. Присъствието на тези знаци се възприема като наличие на цифрови означения, което се тълкува като вероятно календарно-астрономическо предназначение. Камъкът със знаците не е огряван от слънчева светлина, но се предполага, че тези марки вероятно представляват някакви числови отметки.

По време на консервационните работи извършени на обекта в средата на 1980-те, проф. Митова-Джонова открива фрагмент от керамична плочка с шумерско клинописно писмо. Находката е публикуване едва през 2012 г. от изследователката, но запазените знаци от клинописното писмо не са анализирани.

Подземният храм-кладенец е изграден в малка котловина, в която са били налични много извори през праисторическите времена. Южната част от храм-кладенеца е вкопана в земята. Коридор (дромос) с дължина 7 m, с тринадесет каменни стъпала отвежда в кръгла сводеста (толос) зала – толос, в чийто център над извора е изграден кладенец с дълбочина 5 m. Кръглата зала има полусферично куполно покритие с отвор (опейон) в центъра. Коридорът (дромосът) е покрит с фалшив свод и е изграден посредством т.нар. „циклопска техника“. Над конзолно издадените стени на дромоса, над западната му част, пред входа на толоса е изградено стъпаловидно, мегалитно покритие. В стените на дромоса са проектирани две срещуположни ниши. Първата покривна плоча на тавана на коридора-стълбище почва от нивото на земята. После коридорът-стълбище слиза под земята и в центъра таванът е най-дълбоко под земята. Зидът на купола се издига до нивото на земята, където завършва с кръгъл светъл отвор (опейон).

Особен научен интерес представлява строителната техника застъпена при изграждането на храма. При входа на толоса и при покритието му са застъпени арка и полусферичен купол, изградени на натисков принцип.

При разглеждане на коридора-стълбище се установява следния преход – в горния край, при входа коридорът има трапецовидно сечение, като покритието е осъществено с огромни плочи от мегалитен тип (като при покривните плочи на долмените), които понасят тежестта на огъване. При слизане надолу тежестта върху тавана на коридора нараства, съответно ширината на тавана, респ. дължината на мегалитните плочи, намалява. В долния край тежестта е максимална, но там коридорът вече има триъгълно сечение, покритието вече не е плоско, плочесто, а е осъществено по техниката на каменния клин, чиято устойчивост се дължи на тесния ключов камък в центъра. Така по протежение на стълбището формата на напречното му сечение и конструкцията на покритието му се изменят постепенно, за да поеме растящата тежест от все по-дебелия слой суха каменна зидария, покриваща съоръжението. Покритието започва с мегалитно, плоско покритие и завършва с клиновидно покритие. Сложната конструктивна задача по изграждането на кладенеца е решена само със средствата на суха каменна зидария.

Стъпалата, такива, каквито са е в днешния си вид са променени от реставраторите и не отговарят на първоначално изградените в древността каменни стъпала, вкл. завоят от 90°.(На обекта липсва указателна табела, обозначаваща както самия храм, така и реконструкциите, направени по древното съоръжение от реставраторите). Ширината на стъпалата е варирала между 0,23 и 0,56 m, а височината им – между 0,13 и 0,24 m.

Западната част на толоса (подът във вътрешната част на храма) е разбита от иманяри.

Според проф. Митова-Джонова храм-кладенецът (макар и да има съвсем друго предназначение), повтаря прастария план на неолитната жилищна и култова архитектура от Месопотамия, която постепенно след самия край на Бронзовата епоха, започва да прониква все повече на северозапад, обхваща островна и континентална Гърция (Древна Елада) и в един сравнително ранен период – XIV – XII век пр. Хр. – достига до Горнострумските райони в пределите на Древна Тракия (днешните български земи). Като архитектурен вид и строителна техника храмът-кладенец при село Гърло стои най-близко до микенските строителни традиции. Като култово съдържание обаче е израз на преклонение към подпочвените води. Мегалитното съоръжение има паралели както на изток от Балканите в Палестина, така и на запад – в една неочаквана буквална аналогия при протосардинската мегалитна култура нураги.