Античен и средновековен рудник за злато

Преглед

Рудниците са известни като пещерата Иниклер. Намират се в землището между селата Рани лист и Стремци. Отгоре се забелязват входовете. В рудниците могат да се видят много добре запазени галерии на мини за добив на злато /III-I в.пр. Хр./ с обща дължина 460 м.

Златните рудници са създадени още в древността, но са доразработени през Средновековието. Галериите са изсечени в няколко етажа и наподобяват лабиринт, откъдето идва името им. До 1980 г. са смятани за уникално тракийско светилище или гробница на могъщ одрински владетел. По-късно е установено, че това е един от най-големите рудници в античния свят, намиращ се само на 2 км от Перперикон, до днешното с. Стремци. Днес е възможно да се влезне през десетината запазени входа в достъпните сега на повече от 500 м галерии. Цял един хълм буквално е пробит с гъста мрежа от тунели. На повечето места в тях човек се движи изправен и съвсем спокойно може да се загуби в лабиринта от галерии. В епохата на плейстоцена това е било коритото на подземна река с изключително богати на самородно злато пясъци. По-късно е била затрупана и постепенно се е образувала единна скална маса. Работата на бъдещите златотърсачи и миньори се е състояла в разбиване на чакъл на тази скала и в промиването му край близката река. Откритите галериите имат пет входа и няколко комина. Те са прокарани в твърда, конгломератна скала. На повърхността личат и изкопи от открити рудни разработки. Изнасянето на натрошената каменна маса е ставало през десетки вертикални изкуствено пробити комини, край които личат дупки за подемните механизми и макари. Същевременно комините са служели и за вкарване на кислород в подземните хоризонтални галерии. Разбитата скала е промивана със специални съоръжения, а следите от изхвърления ненужен чакъл (т.нар. отвали) личат и днес.

Съвсем не случайно единственият оцелял през вековете древен топоним е на протичащата под Перперикон река. Оказва се, че името на Перперикон по интересен начин се свързва с добива на злато. Археологически находки сочат, че рудниците при с. Стремци са разработени в последните векове на старата ера, след което са изоставени. През XI - XIII век отново са възстановени и добивът на злато - подновен.

В 1092 г византийският император Алексий Комнин провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество злато и скоро е отсечена монета със съдържание 21.1/3 карата. Тя получава и ново име - "хиперперон" или известната на всички "перпера". Днес не е ясно откъде идва това наименование. Някои смятат, че то е свързано с топенето и пречистването през огън на златото. Император Алексий, известен любител на античното наследство, често използвал термини от древните времена, включително свързани с култовете към езическите божества. Очевидна е връзката между името на града и наименованието на новата златна единица.