Средновековна крепост –с.Мезек

Overview

Мезешка крепост (Неузетикон или Неутзикон) е средновековно византийско укрепление изградено през 11 – 12 век западно от днешното село Мезек, община Свиленград. Разположена е на издължена тераса, оформена в подножието на стръмно разклонение на североизточните Родопи, носещо името Св. Марина или Гората. Местното население нарича крепостта „Калето“. Крепостта е имала функции на гранична стражева крепост. Охранявала е територии между реките Марица и Арда.

Мезешката крепост се намира непосредствено до село Мезек при надморска височина около 210 метра. До нея се достига по път от западния край на селото водещ до връх Шейновец. Крепостта е на около километър северно от гръцката граница, за което говори и военно съоръжение на мястото на най-източната кула, изградено по времето на Студената война.

Крепостта попада в рамките на природна забележителност „Калето“ за защита на скални образувания, обявена за защитена територия с код № 273 в регистъра на защитените територии в България.

Мезешката крепост е неголяма, огражда площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 m. Стените са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан, украсени с три тухлени пояса от външната страна. Крепостната стена е завършвала със зъбери, които са били запазени до 1900 г. Тогава те и част от крепостта са разрушени с цел използването на камъните за строеж на турски казарми в Свиленград. Най-пострадала е северната крепостна стена. Тя е запазена до нивото на терена от вътрешната страна. Южната, западната и източната страна са се съхранили до височината на платформата, над която са се издигали зъберите им. Крепостните стени са с дебелина от 1,90 до 2,50 m. Входът е на западната стена, в нейния северен край. Той е оформен в дълбока чупка на стената. Защитен е от една кула.

Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули със заоблена форма, които се издават повече от половината извън дебелината на стената и височина над 10 m. Пет от кулите са разположени на южната стена като две от тях са ъглови и три са по фронта. Две от кулите са на западната страна – по средата и на главния вход, и по една на северната и на източната стена.

Името Неутзикон (гр. Νεούτζικον) се споменава от Никита Хониат като мястото, където Исак II Ангел успява да сломи бунта на своя братовчед Константин Ангел Дука през 1193 г. Младият Константин бил назначен за управител на Филипопол ок. 1192 г. и постигнал големи успехи във войната срещу въстаналите българи, водени от Асен и Петър. През 1193 г. обаче се обявил за император, намерил поддръжници сред византийската армия и потеглил към Адрианопол, където бил неговия зет Василий Ватаци, велик доместик на Западните армии на империята. Още преди Адрианопол поддръжниците на Константин го предали и го пленили на място, наречено Неутзикон и разположено на границата между Филипополската и Адрианополската епархии.[10] Според К. Иречек това място е крепостта при с. Мезек.

Зъберите на крепостта са били запазени до 1900, когато части от крепостта са разрушени с цел използването на камъните за строеж на турски казарми в Свиленград

Обявена е за Народна старина през 1927 г. Обявена е за архитектурно-строителен паметник от Античността и Средновековието през 1968 г. Сега руините имат статут на археологически паметник на културата от национално значение, съгласно действащия Закона за културното наследство.