Останки от средновековна крепост Калето

Overview

Късноантична, средновековна и османска крепост Зищова/Калето се намира на 0.34 km северно по права линия от центъра на град Свищов. Изградена е на върха на хълма “Чуката”, който е почти в центъра на Свищов. Хълмът е със стръмни склонове, особено към река Дунав. Крепостта се издига на стратегическо място, разкриващо невероятна гледка на изток, запад и север. Хълмът е укрепен далеч в миналото. След варварските нашествия от средата на III век, на хълма в северната част на днешния град Свищов е изградена крепост. На около 150 m югозападно от върха на хълма са открити два сегмента от крепостна стена и външна кула. Тази стена е построена на склона на хълма и вероятно го е опасвала целия, а градежът ѝ е характерен за времето след IV в. В крепостта са намерени дребни находки от латенската епоха до късното средновековие, което говори за дълго и непрекъснато обитаване на хълма. На базата на исторически извори и археологически материал от проведените там разкопки, сегашните останки от крепостта са датирани към XIII-XIV век. На някой места крепостната стена е запазена до 7 m височина. Тя очертава неправилен правоъгълник с още неизяснен план. Градежът на стените е от ломени камъни с грубо обработени лица с нередова зидария и добре измазани фуги. Пълнежът е от дребни ломени камъни, залети обилно с хоросан. Той е бял с едра баластра. Крепостната стена има широчина между 1.6- 2.6 m. Забелязва се наличието на сатрачна система от дървени греди. Според османски хроники в 1641 година тя е завзета от войводата Влад Цепеш, прочул се с радикалното си отношение към османските управници и с привързаността си към екзотични ритуали. Най- ранно сведение за свищовската средновековна крепост и града, намираме в Хрониката на Нешри, която отразява турското завоюване на българските земи в края на XIV в. В нея откриваме, че Зищова (Свищов) е причислен към крепостите, влизащи в Шишманова земя. В хрониката се разказва как Али паша, в завоевателния си поход по брега на Дунава, стигнал до свищовската крепост и поискал войводата на Свищов да я предаде доброволно, но той отказал и се приготвил за бой, оказал упорита съпротива и се покорил едва когато му привършили припасите. Почти същите събития разказват Ханс Леонклау в “Нова хроника на турската нация, написана от самите турци” от 1595 г. и в “Османска история” от Ахмед Джевед паша, издадена през 1864 г. След завладяването на крепостта, в нея е настанен постоянен турски гарнизон. Калето е отбелязано и върху картата на Фра Мауро от 1459 г. под името Sisco. През XIV-XV век тя се споменава във връзка с походите на унгарския крал Сигизмунд (1396 г.) и на Владислав Варненчик (1444 г.). По- достоверни и подробни данни за крепостта се намират в съчиненията на турските хронисти и пътешественици от XVII век Хаджи Калфа и Евлия Челеби. В 1791 г. градът се споменава в репортажи на чуждестранни журналисти по повод Австро- турската война от 1787-1791 г. и подписването на Свищовския мир между воюващите в конфликта страни. За последен път сред историческите извори крепостта се споменава във връзка с Руско- турската война от 1806-1812 г., когато турският гарнизон капитулира без съпротива на 1.IХ. 1810 г. и генерал Каменски заповядва да се запали градът, да се разруши до основи укреплението и да се взриви цитаделата. След този погром турците я изоставят, но крепостта съществува още дълго време, като полуразрушен архитектурен комплекс. Окончателното ѝ разрушаване става в средата на XIX в., когато камъните ѝ се използват за построяване на турската казарма “Ени къшла” през 1850 г.