Манастир Света Троица- Етрополе

Overview

На 5 км източно от Етрополе, по северните склонове на старопланинския Черни връх, върху бигорна скала се извисява един от най - красивите български манастири - Етрополският манастир „Света Троица”, известен още с името „Варовитец”.   Икономическото благосъстояние на будните и горди балканджии, стопанският възход на Етрополе като важен рударски център, са предпоставка през ХVІ в. – ХVІІ в. в града и в манастира „Света Троица” да възникне и процъфти. Етрополската книжовна и калиграфско – художествена школа, която няма аналог по българските земи през тази епоха. Интензивният живот, който е кипял в Етрополската котловина през ХVІ в. - ХІХ в. създава условия за широко развитие на книжовността и просветата.          В годините на османското владичество в българските земи се твори висока духовна култура, фактор за съхраняване на християнската вяра и българската идентичност. Изникват множество манастири, които се превръщат в непреодолими крепости на народната свяст, в светилища на народностния дух. Църквите и манастирите стават средища на българската култура и просвета, средища на българската духовност.         Етрополският манастир ”Света Троица” с огромната си книжовно – просветителска дейност е една от онези духовни крепости, които оставят ярка и трайна следа в историята на българската култура и просвещение.

В миналото, а и днес, Етрополската котловина се оглася от тържествения камбанен звън на петте градски църкви – „Св. Петка”, „Св. Георги Победоносец”, „Св. Архангел Михаил”, „Св. Никола” и „Св. Пророк Илия”. Нашите деди са построили църквите така, че погледнати отвисоко, образуват кръст.Етрополе заедно с петте си църкви и манастира „Света Троица” е уникално средище на духовен и културен живот. Подобни градски центрове с изявен поминък има много, но малко от тях имат богатата история на нашия град.

   За историята на Етрополския манастир „Св. Троица”, ням свидетел на много превратности, са съхранени легенди, грижливо предавани от поколение на поколение. За древната история на светата обител една от легендите говори, че тук Иван Рилски се установил в търсене на усамотение и покой и основал пустинножителството си в една от пещерите в местността Варовитец. Близостта на това място с будното и активно рударско селище го принуждава да напусне и да отиде в Рила планина, за да бъде далеч от всеки шум и суета. Населението на Етрополе приело мястото за свято и основало там манастира „Варовитец”.

         Съществува и друга легенда за основаването на манастира, която разказва, че преди да се съгради обителта на днешното и́ място, нейните основатели монаси обиколили височините в местността Суха Равен. Те спрели за известно време при един водопад и там кацнала врана, откъдето идва името на този водопад – „Враната вода”. Враната изграчила и литнала. Монасите тръгнали след нея и спрели на мястото, където кацнала враната – на бигоровата скала в близост до водопада „Варовитец”. За тях това било знак, че това е мястото, където трябва да се установят.

Историята на манастира през ХІІІ в. – ХІV в. е свързана с две предания. Първото предание разказва, че манастирът бил посетен от цар Калоян и царица Целгуба, която след убийството на царя станала монахиня именно в манастира „Варовитец”. Оттук после я взел цар Борил. Второто предание разказва, че в Етрополския манастир бил заточен патриарх Василий  .

         Най - ценните реликви на манастира са били два сребърни напрестолни кръста и позлатена мощехранителница с мощите на Светите Безсребреници Козма и Дамян.

Двата напрестолни кръста били изработени от сребро и след това позлатени. Единият кръст е изработен във Враца през 1492 г. от майстор Йован Янов и подарен на манастира от поп Стоян от с. Хърлец. Другият кръст е бил изработен в края на ХVІ в. по подобие на първия кръст от майстор Маврудия Драгулинов Стоянов от с. Камено поле. За голямо съжаление тези свети реликви са изчезнали от манастира.Мощехранителницата е изкована от сребро от майстор Бойчо в Етрополе на 11 юни 1692 г. и е била позлатена от катинчарския еснаф в града.  
       През ХVІ в. – ХVІІ в. в манастира „Св. Троица” възниква и процъфтява най - продуктивната книжовна школа в българските земи през тази епоха. Манастирът функционира като деятелен скрипториум за преписване на богослужебни и библейски книги и заедно с Етрополе образуват единен книжовен център. В него се развива книжовна и калиграфско – художествена школа и иконописно ателие. 

 В Етрополския манастир „Света Троица” през ХVІ в.- ХVІІ в. са работили десетки българи - граматици, орнаментатори, подвързачи. Средновековните изисквания за скромност са оставили анонимни мнозина от тях. До наши дни знаем имената на йеромонах Даниил, Василий Софиянин, йеромонах Рафаил, граматик Йоан, игуменЗахарий, монах Никита, даскал Кою от Тетевен, поп Стою, поп Живко, граматик Наум Матей, граматик Севлад, граматик Янкул и др.

         През ХVІІ в. в манастира съществува манастирско училище за обучение на граматици и орнаментатори.        Храмовият празник на Етрополския манастир е на Петдесетница.         Големият християнски празник - Петдесетница се чества винаги в неделя, 50 дни след Възкресение Христово. Според библейските сказания на този ден Господ изпратил на земята Свети Дух. Той се явил във вид на огнени езици пред Богородица, апостолите и събралото се множество. Чрез божествения огън всички те започнали да проповядват Божието слово на различни езици. Петдесетница е един от най - значимите православни празници – рожден ден на Христовата църква.