Крепост Констанция- гр.Симеоновград

Overview

Първобитен, тракийски, късноантичен и средновековен град крепост Констанция/Константиана/Кустанция се намира на височина “Асара”, на 2.43 km източно по права линия от центъра на град Симеоновград. Построена е на голямо над 50 дка платовидно възвишение, със стръмни склонове от всички страни, които са високи около 30-35 m. Общите размери на крепостта, издигната на платото „Асара“ са 365 m в посока югозапад- североизток и 152 m в най- широката част в посока югоизток- северозапад. В определен период от време река Марица от север е стигала склона на хълма. Укрепено селище на възвищението е имало още през първобитно- общинния строй. През бронзовата и ранножелязната епоха височината „Асара“ продължава да е обитавана. По времето на траките не се знае как е било името на града. По времето на римляните градът не се е нуждаел от крепостни стени, тъй като е бил в „дълбоката“ провинция. След нашествието на готите през IV век Констанция бива укрепена. Тогава се издигат крепостни стени, широки от 2.1 до 2.8 m. Строени са от по- едър ломен местен камък, обилно споен с хоросан, смесен с парченца строшени тухли. Защитата на крепостта е подсилена с издадени напред U- образни големи кули 5 на брой и една кръгла. Разкрити са два входа на твърдината- на изток и на запад пазени от по две кули. От този период е разкрит таен тунел в северната част на крепостта. Тези стени са пазили града до VII век. Втория период на поправка на крепостните стени е през VII-X век и има два подпериода- византийски (VII-VIII век) и български (IX-X век). При този период крепостните стени запазват трасето на старите, но са широки 2 m, изградени с червен (розов) хоросан при византийците и бял при българите. Източната част на крепостта не е била обитавана, а е превърната в некропол. През третия период (X-XII век) при ремонта на крепостната стена е използвана сантрачна система и розов хоросан. Кулите са били ремонтирани и отново използваеми.
Същинския средновековен град от XI-XII век е на левия, северен бряг на река Марица в месността „Градището“, точно срещу крепостта. През средновековието той също е бил укрепен с вал и ров пред него. Върху вала е имало дървена палисада. Крепостната линия е започвала от река Сазлийка на изток, а на запад е завършвала при възвишението, ограничено от запад от Авалийското дере. Склоновете на възвишението към Авалийското дере на запад- югозапад са високи около 12 m и стръмни. Общите размери на затворената площ са 1.13 km в посока изток- запад по северната граница, 0.5 km по западната граница, 1.15 km от юг по брега на река Марица и 1.17 km от изток по брега на река Сазлийка. Възможно е крепостта на левия бряг на реката да е неразривно свързана с българското, землено укрепление „Еркесия“, като един от военните лагери разположени по цялото протежение на преградата. По всяка вероятност в следствие на военния лагер, да е възникнало и средновековното, градско селище в местността „Градището“.
Констанция се оформя като един от най- големите и стари градове в Северна Тракия, съществувал на височината „Асара“ от IV век до началото на XIII век, когато крепостните стени са разрушени. Въпреки това съществуването на града продължава на десния бряг на реката в местността „Градището“.
Идриси отбелязва, че: “…град Кунстантия е голям и добре населен град, със земеделски култури и многобройни обработени полета.”
Градът е бил завладян за първи път от Хан Крум вероятно през 812 или 813 г. Римският град- крепост е превзет отново на 24 март 1201 г. от цар Калоян, като част от кампанията за пълното освобождаване на българските земи от Византия, след което той насочва усилията си към „Варна“. Според “История” на Никита Хониат: “По това време Йоан с голяма и страшно въоръжена войска тръгнал от Мизия, обсадил Констанция и превзел твърде лесно този забележителен град в Родопската област. След като разрушил крепостните му стени, той тръгнал оттам и се разположил на лагер около Варна, обсадил града от всички страни и го превзел в шестия ден на Страстната седмица”
През цялото време на съществуването си между двете поселения на двата бряга на реката е имало минимум един мост, който да ги свързва. Възможно е на изток от града да е съществувал още един мост. „Констанция“ е разположена на много важен кръстопът, където се пресичат пътища от всички посоки

Легенда разказва, че тук е била резиденцията на последните римски императори. В подземията на крепостта те криели своите богатства. Когато варварите нахлули, крепостта известно време устояла. Тук се събрали всички ценности от провинцията, но не след дълго крепостта паднала. Римляните избягали, а съкровищата останали в подземията на крепостта.