Катедрален храм Свето Успение Богородично-Варна

Overview

„Успение Богородично“ е най-голямата църква в град Варна, България, катедрала на Варненската и Великопреславска епархия на Българската православна църква.

1879 година императорският комисар начело на Временното руско управление в България княз Александър Дондуков-Корсаков при посещението си във Варна остава разочарован от състоянието на българската църква „Свети Архангел Михаил“ и заявява, че е готов да помогне за издигането на представителна българска църква в града. На 9 ноември 1879 екзархийският митрополит Симеон Варненски свиква православните българи от Варна да изберат 8-членна комисия, която да се погрижи за събиране на помощи и построяване на църква и училище.

Градежът е оценен на 300 – 400 хиляди франка. Събраните от доброволни дарения 15 000 франка са бързо изразходени, затова била разиграна и лотария от 150 000 билета по 2 лева. Варненската община станала гарант на отпуснатите от правителството 100 000 лева, като започва поетапно погасява този заем през следващите години.

След водосвета Александър I помилва всички варненски затворници, на които им оставали три месеца до края на присъдата. Името на храма е избрано в памет на починалата през юни императрица Мария Александровна, леля на княз Александър I.

Първоначално избраното място в градинката зад по-късно издигнатата Часовникова кула не е одобрено от княза, който измества малко между казармите и болницата, в края на стария град, където е по-високо и има по-голяма площ, която ще позволи оформянето на градина около храма.

Строителството започва веднага и продължава шест години. За строежа са използвани предимно материали от Варненско: запазени дялани камъни от разрушената крепостна стена на града; за фасадата е доставен материал от района на селата Саръгьол и Еникьой; вътрешните колони са от твърд камък от местността Ташлъ тепе; външните колони под прозорците са от русенски камък; сводовете са от варовит бигор. Медните листове за покрива са доставени от Англия от Величко Христов. От Англия пристигат и две подемни машини за вдигане на каменни блокове.

Първоначално архитект на храма е Василий Маас от Одеса и е по модел на „Св. св. Петър и Павел“ в Петерхоф. Маас обаче скоро поисква повече пари от предвидените в договора 6000 лева. Комисията откупва плана му, прекратява договора с Маас и използва плана на общинския архитект, чеха П. Купка. Комисията неуспешно се опитва да ангажира за майстор строител Никола Фичев и временно работата ръководи Васил Иванов от Варна. На 9 октомври 1882 г. комисията ангажира като архитект майстор Янко Костанди, автор и на храма „Свети Николай“ в града. На 15 март 1884 г. комисията възлага ръководството на строежа на тревненския майстор Генчо Кънев.

Храмът е издигнат през 1885 година. През септември е завършен покривът и на 30 август 1886 година е отслужена първата литургия.

Църквата е с размери 46,55 х 35 m. В архитектурно отношение е трикорабна базилика, като главният олтар е посветен на светото Успение Богородично, северният – на Свети Александър Невски, а южният на Свети Николай.

В 1941 – 1943 година е доизградена камбанарията, висока 38 m и куполите, направено е парното и е подменена покривната конструкция. Така църквата става една от най-високите в страната след катедралния патриаршески храм „Свети Александър Невски“ в София.

Размерите на храма са:

·         височина на храма – 47,92 m

·         дължина на храма – 46,55 m

·         ширина на храма – 35 m

·         височина на камбанарията при върха на купола ѝ – 43,48 m

·         височина на позлатения кръст над нея – 4,44 m

·         височина на централния купол при върха му – 34,13 m

·         височина на позлатения кръст над него – 5,03 m

Архиерейският трон е изработен през 1897 година от резбаря Нико Мавроди.[1] По-късно дебърският майстор резбар Иван Филипов изработва и иконостаса.[1] Иконостасът е не по проект на Филипови, а по проект, наложен им от архитект Никола Лазаров. За пръв път в този иконостас е нарушена дълголетната традиция на Дебърската резбарска школа, която използва предимно растителни и животински мотиви и е включена плетеницата, съществувала като украса в много по-далечното минало.

Видният дебърски зограф и резбар Кузман Макриев заедно със сина си Макрий Кузманов и племенника си Овентий Исачев изработва амвона и проскинитариите.

През 1901 г. цар Николай ІІ изпраща 42 малки и 3 големи икони от Николай Богошки, а през 1904 г. още осем икони за средните и северните врати. В 1911 година подът на храма е застлан с разноцветни керамични плочки, а след четири години е готов балконът.

Изографисването на храма започва след 1949 г., под ръководството на Николай Ростовцев, който дарява стенописите в притвора. Завършва през 1951 година. Монтираните в 1952 година полилеи са на резбаря Петър Кушлев.