Защитена местност-Хърсовска река

Преглед

Хърсовска река е река в Североизточна България, Област Шумен — община Никола Козлево, Област Добрич — община Тервел и Област Силистра — общини Алфатар, Кайнарджа и Силистра. Влива се като суходолие отдясно в суходолието на река Канагьол. Дължината ѝ е 91 км, която ѝ отрежда 32-ро място сред реките на България. Хърсовска река извира на 397 м н.в. в северната част на платото Стана, на 2,5 km СЗ от с. Хърсово, Област Шумен. До село Пет могили протича на изток и североизток в широка долина, а след това се насочва на север, като долината ѝ става каньоновидна, дълбоко всечена в аптските и сарматски варовици и льосовата покривка на  Лудогорието и Добруджа. След село Цани Гинчево, коритото ѝ окончателно пресъхва и от там нататък продължава като суходолие, в което епизодично има водоток. В най-южната част на село Богорово, община Силистра,  суходолието на Хърсовска река се "влива" отдясно в суходолието на река Канагьол. Хърсовска река е с основно дъждовно-снежно подхранване, но с непостоянен речен отток, като максимумът е през пролетта март-юни, а минимумът — юли-октомври. В горното течение на реката, там където има постоянен водоток водите ѝ се използват за напояване, като по самата река и по няколко от нейните притоци са изградени няколко микроязовира — "Деребою", "Каравелово" и др.

            В Силистренска област по суходолието на реката преминава цялата граница между общините Алфатар и Кайнарджа. В този участък по стръмните и отвесни скалисти брегове на реката през средновековието изкуствено са издълбани стотици пещери (Войновски скални манастири), в които са се помещавали отшелници-монаси и християнски манастири.

            Между селата Стрелково и Войново е най-атрактивната част от поречието на тази река, която преминава през територията на община Кайнарджа, продължава към община Силистра – през селата Поп Кралево и Богорово и чрез суходолие се влива в езерото Буджак на територията на Република Румъния. Един от притоците и минава край с. Поп Русаново и там по поречието и са намерени от проф. Георги Атанасов останки от крепост.

Оскъдните валежи, слабият наклон на релефа и варовиковата основа са комплекс от обстоятелства, определящи липсата на повърхностно течащи води и наличието на суходолия. Водния режим се определя от дъждовните води и снеготопенето.

Съществуващите водоеми се захранват от карстови чешми.

Общината притежава 3 микроязовира, които се използват и за рибопроизводство и частично за напояване и са публична общинска собственост – в с.Войново, с. Краново и при с.Посев. Обявена е за защитена местност .